БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА


Последен спектакъл

Александър Лютов (lff)

Раздел: Други стихотворения  Цикъл:

 

 

Ефирна мантия разстила вечерта -

черен балдахин на бели точки.

Отварям бавно пътната врата

и давам им на грижите отсрочка.

 

Нощта - облякла неприлична нощница.

Премигвам със очи пред сластните й форми.

Поканила е своята помощница -

Луната в еротична  униформа.

 

И двете са безкрайно привлекателни:

две палавници, необичащи да чакат.

В страстта си са фатално настоятелни,

подготвят ми последния спектакъл.

 

Ще се отдам на плътските желания,

таз вечер съм решил човек да бъда,

от тия, дето са родени във стенания

и след смъртта им никой не ги съди;

 

и между двата неясни феномена

(рожденния плач и надгробното ридание),

някой ги вмества в шибаната схема

на предопределеното страдание.

 

Къде ще спасявам някаква душа?

Гола вода изтекла от душа!

Какво като умея да си задавам въпроси:

„Ти бе, пич, знаеш ли кой си?”

 

Ще слушам таз вечер зова на кръвта,

ще повярвам на лютата страст,

ще поема лакомо на живота стръвта,

ще погледна реалността анфас.

 

И нищо, нека бъде за последно,

затова и Нощта е брюнетка.

И  няма да търся нищо нетленно,

затова е Луната нимфетка