БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА


Луна

Георги Атанасов Пехливанов (anonimniq)

Раздел: Други стихотворения  Цикъл:

Разхожда се през мрака пак луната,
почива си-в най-тъмните ъгли
и отразена...крачи по водата,
поемайки през нощите сами.

И всяка вечер води се неспирно,
един дуел на мрак и светлина,
а тя луната...всяка нощ се скита-
в капана на безкрайна самота.

Понякога в(ъв) стаята ми влиза
и гледаме се двамата така,
а светлината и...тъй кротко ме докосва-
протегна ли треперещо ръка.

Луната знам, че няма да си иде
и тази нощ ще плаче с мен в(ъв) мрака,
от облаците черни ще избяга,
и горе...тъй самотна ще ме чака.

Сега е ден и слънцето се смее,
но някак си не чувствам топлина,
луната щом далече е от мене,
и някой друг...прегръща я в нощта!