БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

Майка - героиня

Петранка Николова Стойчева (5ra)

Раздел: РАЗКАЗИ  Цикъл:

Аз съм от изчезващ вид. Споменът за тази случка бе провокиран от заглъхващото ехо на така наречения Международен ден на жената. Когато за пръв път я разказах на двамата си големи синове,последва гръмогласен кикот,пъпчив хилеж и недоумяващия поглед на най-малкия-рожба на демокрацията:”Ми тогава нямаше ли памперси,бе,мамо?!” Ами нямаше...Това беше миналия век, макар и не преди 100 години. И не ми беше нито смешно,нито лесно! Макар че днес е интересно. Та....свеж майски ден. Зелена тишина,аплодирана от гукащи гълъби и ентусиазирани пойни птички. Лалетата примират от цъфтеж, чемширите глъхнат във величие и мъдрост,навред спокойствие ,мир и глухо достолепие.Малкото градче изглежда съвсем заспало... Но аз съм си отдавна будна. Чак трескава! Приготвям бебетата за детска консултация. „Баткото”,на година и 4 месеца,издокарвам в бяло-синьо костюмче,а 2-месечното му братче изглежда не толкова мъжествено в пелените със синя бродерия. Но...нейсе! Готови сме. Поставям мъничкия в количката / ложата /, а „големия”-долу,на 2-я етаж/багажника/. Там му е мястото,кой му е крив,че е станал батко толкова рано! Сега се дегизирам аз. Руж,червило,рокля /от немачкаем плат!/...Обувките! Къде ли са се скрили?...Закъснявам! О,не!...Кански рев от втория етаж! Поглеждам с подозрение.Панталонките на новото синьо костюмче са по-тъмно сини. „Ти кога ще се научиш да казваш „пиш”,бе?!” Няма как,прекомплектовам го. Пак почвам да ровя и душа за обувките. И отново.../дали нямам „дежаву”?/ силен плач. Този път по-бебешки. „И ти ли ,Бруте?” Мъникът мокър от долу до горе. Търча,нося други пелени,повивам, успокоявам... Готово. Слава Богу, тръгваме най-после. По главната /единствена/ улица почти не срещам познати,явно всички са заети с пролетно почистване или с градинска работа. Тези,които виждам,ми кимват с глава,една бивша съученичка ме изгледа със странен поглед. Хич не се и замислям, заета със сложните,но успешни маневри в двора на поликлиниката. Ето ни най-после пред свещените двери на докторката! Пред мен има 5-6 майки с отрочетата си. Не ги познавам. Пък и да има познати сред тях,едва ли щях да се включа в разговора им. Точно тогава бебокът бе заявил с висок глас ,че е гладен, та потушавам апетита му... С периферното си зрение обаче долавям Нещо. Скрити погледи. Приглушено хихикане. Какво им е весело на тия?! Ако сами отглежадаха две бебета едновременно, едва ли щеше да им е до смях! Най-после идва моят ред. Влизам,поздравявам и започвам да събличам бебето за преглед. Очите на докторката, кой знае защо, не са в детето ,а в моите крака. Поглеждам раздразнено въпросния обект на внимание и...ми става горещо: левият ми крак изящно опакован в елегантна черна обувка... , за разлика от десния-плебейски напъхан в тъмносин вехт сандал, по-нисък поне с един сантиметър!... Бяха ” съжителствали” и пътували заедно ,без проблеми и скандали,въпреки явните си различия... 09.03.2007г.
2007-03-25

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)