БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА


Песен от миг, преляла в надежда

(облачна)

Раздел: Други стихотворения  Цикъл:

Миговете се разливат в полутон, тънките безкрайни линии сплитат се с въздишка и остават сред звездите - все така, Все така безумно замечтани в тихият си стон от спомнените на шега парчета време. Северните ветрове обхващат пътя, отдават му един последен шепот преди да тръгнат с викът на покоя, преди да приемат душата от слънце, за да стане своя и за да бъде мечта. Подобно тиха мисъл в отрязък тишина нощта преплита струнните копнежи, а после – пак подема песента от спотаено очакване и търсени мигове, преди да заплаче... А онзи дъжд е все така желан, из който ще бъде милата пролет. който носи живота и нишките обич, който тихо разлива се, вечно мечтан сред мигове изгрев на чувства от пепел... А стигналите слънчеви полета щастие, остават докоснати в сън от надежда в плен на ласки от вятър, с дъх на магия, претворили копнежа в онази стихия, която е само напред...