БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

Дъжд

Александър Петров Орев (аркадашко)

Раздел: Разни (не влизащи в нито един раздел)  Цикъл:

Очите ми.
Два въртопа.
Два въдовъртежа.
Две бездни.
Засмукаха сивото небе с разпокъсаните облаци.
Вятъра. Тревогата на шумолящите с листата си дървета. Дъждовния мирис.
Гласовете на минувачите. Спомена от слънцето. Всичко.
Засмукаха го. И го вляха. Вътре. В душата. В морето.
И го изляха. Заедно с мене.
Над уморения град. Безброй дъждовни капчици. Безброй частици от душата ми.
Падат. От натежалите облаци. Очите ми. Разбивам се. В покривите на къщите. Паважа на улиците. Стъклата на автомобилите.
Стичам се.
По шапките на чадърите. Короните на дърветата. Косите на хората.
Вливам се.
В топлотата на думите. Свежестта на усмивките. Нежността на целувките.
Потъвам.
В тъгата на мислите. Ехото на стъпките. Очите на хората.
Сливам се.
Със сълзите по бузите. Светлината на лампите. Мечтите под стряхите.
Попивам.
В напуканите устни на земята. В моите на пукани устни.
...и си тръгвам сух, с два тежки облака в очите чиито капки - сълзите ми горчиви, се изливат в изсъхналата пръст на моето сърце.


2001-05-24