БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА


В О Й Н А

Валентин Йорданов (valiordanov)

Раздел: Други стихотворения  Цикъл:

Вият като опело сирени, въздухът сгъстен е от тъга. Душите ни са сгърчени, ранени, щом засмърди отново на война. Децата със сълзи, вместо усмивки поливат си невинните лица. Страхуват се дори да се опитат да кажат с глас, че искат свобода. Жените месят мъка и тревога, молитви слагат в хляба – не мая. А гарвани крещят със гняв към Бога като развети черни знамена. В пространството кънти като камбана взривът на разум, вяра и мечта. Земята разорана е до пяна. Защо е всъщност думата война?