БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА


РАЗМИСЪЛ 2

Валентин Йорданов (valiordanov)

Раздел: Други стихотворения  Цикъл:

С едната си ръка прегръщам Дунава, а с другата една камбанария, очите ми привикват със заблудата, че аз съм огледало на магия. Пресичам хоризонта и навярно дъждът от спомени залива чувствата. И куполът душата ми изгаря- самотен сал в реката и препуска. Пожарът ме поема и обгръща, отвсякъде водата ми се смее, а хоризонтът си остава същият и тялото е форма на стареене. А времето отмерва ме до точност, във вятър искам то да ме превърне, та в скута си завинаги да вкопча река и църква.Вярата да върна. Но мракът ми ги взе.Очите парят. От огъня жаравата остава. Дали когато обичта изгаря, от пепелта надеждата изгрява?
2007-03-13