БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА


Душата ми

Мая Великова Попова (инес)

Раздел: Други стихотворения  Цикъл:

 

Събличам си душата. Като дреха,
която вечер слагам за пране.
Сърцето много пъти ми отнеха,
единствено душата моя – не!
На светло я събличам. Ето – гола,
застанала пред вас е. Няма срам.
И няма поглед да сведе надолу.
Защо? Попитайте я. Аз не знам.
-        Защо Ви липсва моминия свян,
кажете ни, но моля – без лъжи.
Тъй чиста ли сте, или просто блян,
безгрешна ли сте, или тук грешим?
Зарята от смеха и ви опърли,
отвърна ви едва ли не с насмешка:
-        По мене първи камък нека хвърли,
но само този, който е безгрешен.
Такава е душата ми – безсрамна,
нахална, грешна е и дръзновена.
И нека всичко друго ми откраднат,
но нея никой няма да ми вземе.

2007-03-08