БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

ЦАРЯТ НА АТОЛА

Пламен Станков Глогов (sarcomadroll)

Раздел: Други стихотворения  Цикъл:

               
  
Доплувах до този атол
преди много лета-
много слънца,
            откакто там долу
на тия скали
моят сал се разби.
Аз съм жаден и гол:
    нямам нищо да пия.
    Няма от кой да се крия:
                 няма друг-нямам пол.
Хванат тук, превъртях.
Ослепях, оглущах, онемях, озверях.
                      И изгубих контрол.
Всички миди събрах-
празни миди, рапани и стриди-
събрах… събрах и от тях
                     си издигнах престол.
В своя трон спокоен седя. Сега.
Спокоен и твърд се държа.
                        Без умора и бол.
В моите царски крака бият бели чела
къдрокоси вълни.
Те са моите слуги.
          А това е 
              Моят атол.
И на него щом ожаднея,
щом огладнея
или
по женски бедра закопнея
ближа
            късове сол.
Идват вълни
отдалеч-
мои верни слуги-
С новини.
И се блъскат във луд карамбол,
да ми кажат,
че
    от чужда страна,
    от чуждо море,
идва насам-
кораб- черен, с черни платна…
Иска да спре
тук, на моя атол,
и да ме вземе,
да ми отнеме
        Моя престол!
 

Зная кораба чий е.

2003-04-01