БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА


По Силва Грийн ІІІ

Кирил Евгениев Кирилов (Киарт)

Раздел: Други стихотворения  Цикъл: По Вдъхновителите


С тела, изстинали от недокосване,
с души, пресъхнали от немечти,
укрихме същината с философстване,
и с вой зад талашитени врати.

Но нищо не е вечно. И погребваме
последната завивка - нежността.
И траурно сърцата си обсебваме
със траен страх, по-леден от смъртта.

Единственият посев ни е болката.
Тя ще покълне и ще избуи.
След сбогом - всеки в своята двуколка,
страхът вървяното да удвои.

"До нови срещи" е "банална фраза".
Щом спомен ще ни липсва - за какво?!
Живеем в свят на плоско безобразие.
Посмъртен е любовният ми вот.