БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА


Избледняване

Кирил Евгениев Кирилов (Киарт)

Раздел: Други стихотворения  Цикъл:

Настанявам се уютно във мига,
във който детските мечти
се разболяват от избледняване.
Неизлечима е раздялата.
И вместо да ги преживяваме,
ги правим неприкосновени.
Измислено понятие,
с което лъжем себе си.

Оглеждам отраженията
на любимите игри
в напусналата ме отдавна улица.
Тук
ръждясалите пътни знаци
изстъргват
засъхнали корички.
А раните са още живи.
Изгнили катерушки,
пепел от прекъснати желания
и ненавижданото
"Идвай за вечеря!",
огряно от невиждан залез.

А тръгна ли да спирам времето,
ще спра със него и сърцето си.
Все пак ще се понаслаждавам,
с риск да изпадна в умъртвение.

Гората ще приветствам
с утринния полъх на синчеца,
любил се с росата,
днес руина от обгорени дъбове.
Ще се поскитам в селския ни парк,
днес опустял и озверял от разочарования.
Ще премета на баба двора,
с пръстта, полепнала ми в гърлото.

И дрезгаво ще си нашепвам:
"Избледняваш от недомечтаване..."