БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА


ПРОСТИ МИ

Валентин Йорданов (valiordanov)

Раздел: Други стихотворения  Цикъл:

Едно дете на улицата спря ме

и каза ми с усмивка: ”Добър ден!

Познах те, чичо! Сниман си до мама.”

Стоеше той - синът ти, срещу мен.

Очите му ме гледаха познато.

(То, милото не знаеше това.)

С ръчичката си хвана ми ръката

и рече умолително: ”Ела!

Тя, мама много ще се радва.

Ще видиш татко ми!”- ми каза то;

А аз не можех още да повярвам

и цял бях побелял като платно.

Приведох се, целунах му челцето

и казах му, че много съм зает.

Една сълза се стече по лицето -

(във младостта си нямах аз късмет)

А то не виждаше, че съм заплакал,

държеше здраво моята ръка.

Преди години - някога във парка -

аз твоята ръка държах така.

Едно дете накара ме да страдам,

тъй, както някога накара ме и ти.

Но то е малко и не осъзнава,

че стара болка в мен се прероди.

Сега не можеш ти да му разкажеш,

а аз не бива тайната да изрека.

Невинното сърце ще се премаже

узнае ли, че аз съм му баща.

Минават месеци, ще изтекат години...

Не знам във щастие дали ще порасте?!

О, мой сине мъничък...

Прости ми,

че те лиших от моето небе!


2007-02-07