БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА


Молитва пред Търновград

Йорданка Дойчева Гецова (албиция)

Раздел: Други стихотворения  Цикъл:

Уморена земя,
              наранено небе
и сълзи, и сълзи - водопади!
Бях си тръгнала,
             днес се завръщам при теб -
не по- мъдра, уви, не по- млада.

Чу ли стъпките мои,
             виновни? - мълчиш!
А денят е оттеглил отдавна лицето си.
Може би ще си спомниш,
             как обръщах на стих
всеки звън от неспирния пулс в твоите делници.

Може би ще ми върнеш
             онази луна
дето в детска игра изтървах във водите,
а пък Янтра прегърна я, нежно и пя,
всяка нощ я люля
              с моя сън на водите си.

Аз се връщам.
              Едничката обич по теб
е белязала с рани пътя в сърцето ми.
Аз прегръщам с очи
              едно чудно съзвездие,
слязло тук на земята,
               надживяващо времето.

И оставам без сили,
              в миг спира дъхът
и превивам коляно, ръцете - молитвено
и целувам свещената твоя земя,
                 Търновград,
                         моя обич,
                                 съдба,
                                       моя истина!



2007-02-05