Сонет
Пламен Станков Глогов (sarcomadroll)
Раздел: Други стихотворения Цикъл:В памет на баща ми Попитай друмника, незакъснял за никъде, потеглил в рой от призрачни безсъници, мъртвец бездомен, търсещ свойта улица, попитай : “ Де отиваш? ”, казва “ Викат ме…” На черното в нощта личат следите му - усмивка на дете, насън целунато, и погледът на майката събудена, от шепота познат, отнесен с ласките… Не спирай друмника, забързал се отнякъде, ранен от първите лъчи на слънцето, което по петите му изгрява, преследван от зората и от онзи плач, от онзи зов, заради който всяка нощ бездомен връща се на свойта улица…
2003-03-30