БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

Из нощните градски улички...

Александър Петров Орев (аркадашко)

Раздел: Разни (не влизащи в нито един раздел)  Цикъл:

Вятърът. Цигарата. И Аз.
Разхождаме се.
Бавно. По нощните градски улички.
Аз след вятъра. Вятърът след мен. Заедно.
Пушиме. Целуваме цигарата.
Той разнася ехото от стъпките ми по паважа.
После го връща и си дръпва от цигарата. От някъде долита мелодия и се завърта около нас. Вятърът игриво я подхваща.
Аз му припявам.
Sing it back. Bring it back. Sing it back to me.
Мелодията отлита, оставяйки уханието си да плува край нас.
Вятърът. Цигарата. И Аз.
Говориме си. Тихо.
Из нощните градски улички. Аз със устни. Вятърът с полъх. Цигарата с причудливи нишки дим.
Нежната нощ ни слуша.
Гали ни с мекият си мрак.
Вятърът се разнежва и милва листата на спящите дървета. Цигарата догаря.
Аз и той, поемаме последният и дъх, който ни казва - обичам ви.
Една тъга се ражда в ноща. Поглежда ни в очите и умира.
Вятърът ме прегръща. Аз го целувам. Вятърът.
И Аз. Любиме се. Нежно.
Над нощните градски улички.
Прошепване .
Въздишка.
Постеля от лунна светлина. Вятърът. И Аз. Заспиваме.
Сънуваме. Обич.


2001-05-24