БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

ПАЦИЕНТЪТ ДЖЪНКИ ХАМЪР

Пламен Станков Глогов (sarcomadroll)

Раздел: Пиеси, сценарии  Цикъл:

(пиеса)

 

Участват:

Джънки Хамър- пациент

Лорд Вейл- ангел на Смъртта

Santa Muerte

Д-р Ду

Д-р Грип- председател на лекарския съд

Д-р Шайсе

Д-р Фазомер Трафопостов

Д-р Прохазка

Секретар на лекарския съд

Дон Плехаре- мафиот

Дон Простати- мафиот

Лука Джамборети- гангстер

Кеин- голямата червена машина

J.B.L- коментатор на световната федерация по кеч

J.R.- коментатор на световната федерация по кеч

Ту Пак

Елвис

Фреди Меркюри

Ромео

Жулиета

Анестезиологична сестра

Хирургична сестра 1

Хирургична сестра 2

Санитар 1

Санитар 2

Балет, епизодици.

 

Първо действие: SANTA MUERTE

 

Красива жена увита във воали, диплите им се спускат над лицето й. Тя седи на своя трон, в ръката си държи като скиптър коса със златно острие. Пред нея няколко двойки танцуват готически танц. Жената стои неподвижна като статуя. Тя усеща танцуващите, не не ги вижда, защото е сляпа. Двойките изведнъж се разделят и пред жената застава огромен мрачен мъж с облечен в дълга черна мантия.

 

Санта Муерте (властно): Лорд Вейл- моят най-верен рицар...

 

Лорд Вейл с лек поклон (тежък равен глас): Милейди!

 

Санта Муерте: Повиках Ви, защото отново сте ми нужен

 

 Лорд Вейл (иронично, но тежеста в гласа остава): Нима някой от любовниците ви е все още жив?

 

Санта Муерте (просъсква): Негодник! Единствен Вие от всичките ми подчинени се осмелявате да ме гледате в очите и да се смеете на моите грешки.

 

Лорд Вейл (много бавно и тежко): Милейди... Вие нямате очи.

 

Санта Муерте (свадливо): Внимавайте! И чувството ми за хумор скоро ще ме напусне

 

Лорд Вейл: Нека се върнем на моята мисия. Кой е мерзкият тип предал любовта Ви?

 

Санта Муерте (дръпнато): Тук случаят е друг. Въпросният не се е ползвал от интимното ми благоволение

 

Лорд Вейл (с ирония): Значи отхвърлена? На тази крехка възраст? Каква жестокост от негова страна. Ако имахте сърце, то сигурно би се давило в кръв от болезнената стрела на Амур...

 

Санта Муерте (заплашително): Лорд Вейл, искате ли да Ви пратя да горите вечно в задника на Тифон!

 

Лорд Вейл(смирено, но без уплаха в гласа): Простете неблагоразумието ми, сбърках...Продължете, моля Ви, милейди.

 

Санта Муерте (бясна): Дяволски син!

 

Лорд Вейл (леко удивен): Кой... аз?

 

Санта Муерте (заклеймяващо): И вие, и той. От раждането му не му е чиста работата. А сценарият на живота му до този момент е кръстоска между учебника по хирургия и новия завет...

 

Лорд Вейл (леко учуден): И как е името на този, който не иска да се присъедини към Вашето воинство?

 

Санта Муерте (натъртено): Джънки Хамър. Наричат го „вечният пациент”. В момента лежи в зала 2 на „Света Смърт”.

 

Лорд Вейл (леко изумен): Кръстили са болница на вашето има?

 

Санта Муерте (троснато): Това е моргата! Но скоро ще го върнат от там, а при мен ще дойде поредният патологоанатаом, получил инфаркт от събуждането му...

 

Лорд Вейл (мисли бавно на глас): Джънки Хамър... Джънки Хамър...

 

Санта Муерте (с подозрение): Познато ли Ви е името, Лорд Вейл?

 

Лорд Вейл (поклаща глава): Не, милейди, но много скоро ще се запознаем.

 

Санта Муерте (изправя се въодушевено): Тогава върви! Лети! Разпери черните си криле мой мрачен ангел на отмъщението. И нека сянката на този нечестивец те последва през безрадостните полета на...

 

Лорд Вейл(прекъсва я): Милейди, какви ги дрънкате? Смятам да ползвам новия асансъор за „7 душй”...

 

Санта Муерте (махва с ръка и се усмихва вяло): Знам, знам, просто си упражнявам поетичния език. Лорд Вейл, дори в този кобен час на мигновен и масов мор, не бива да забравяме поезията. (подава ръка, за да й помогне ангела да слезе от трона)

 

Лорд Вейл (пристъпя и улавя ръката й): Надявам се, не сте забравила и Вашето обещание към мен?

 

Санта Муерте (върви, подпирайки се на косата си): Не. Щом мисията Ви приключи, ще Ви освободя...

 

Лорд Вейл(нагло): А имота?

 

Санта Муерте (благоволяващо): Ще ви дам „4-тия кръг”.

 

Лорд Вейл (разочарован): Скъперниците? Скука! Не може ли „2-рия”- със сладострастниците?

 

Санта Муерте (с отегчена заплаха): Лорд Вейл, не ставайте по-нагъл, отколкото Ви позволява търпението ми! Спомнете си задника на Тифон...

 

Лорд Вейл (благоразумно): ОК. „4-тият кръг” Тръгвам, милейди. Много скоро „пациентът” ще бъде Ваш.

 

Оттегля се с елегантен поклон.

Завесата се затваря.

 

Второ действие: СЪДЪТ

 

Голяма маса на 2-ри план. На трети план вдигнат на 2 метра от земята трон. На първи план вдясно на публиката е масата с пациента, но изправена, сякаш той е прикован за нея подсъдим.

 

Секретарят: Моля всички в залата да запазят тишина. Влиза почитаемият съд.

 

Съдебните заседатели влизат един по един и сядат на масата

 

Ще се разглежда дело No 666 „Народа срещу Джънки Хамър” от съдебна комисия в състав:

 

1. Доктор Фазомер Трафопостов (със щръкнала като ударена от ток коса)- Основател на електрошоковата трапанация, лауреат на наградата „Бял покров” с трима оживели пациенти в кариерата си. Благодарение на данните от личния му архив бе съставен пълният сборник „Смъртни актове от 50-та година до днес”.

 

2. Доктор Прохазка (носи си една ароматна свещичка и непрекъснато си прави инхалации и вдишва разни подозрителни пари)- Окултист и  народен лечител с нобелова награда за повишаване на смъртността сред болните от кокоша слепота и тилно оплешивяване носител на званието „Съболезновател 2-ра степен”, автор на две от сентенциите в съвременната медицина: „Остават ви от три до шест месеца...” и „Направихме всичко възможно, съжалявам...”

 

3. Доктор Шаисе (носи лекарска престилка с пречупени кръстове на мястото на зърната на гърдите й)- Военен лекар, известен със стихосбирките си „ Поезия в твърди корици” и „ Да помогнем на войната”. Космополитен учен с международни забрани за лекарска практика в страните от Европейския съюз, Атлантическата общност, Галактическата федерация и Вселенския събор...

 

Моля всички в залата да се изправят! Влиза негово превъзходителство съдията Д-р Грип!

 

Съдебните заседатели пеят под формата на диалог

 

 Доктор1:                                     Гледал ли си онзи клип

                                                    Със дражето против грип

Доктор 2                                      Знаеш ли какво се случи

                                                    Със снимачния екип

                                                   

 Доктор 3                                     И със оня смешен тип

                                                     Дето хапчетата смуче

                                                    

Доктор 4                                      Навестил ги доктор Грип

                                                     Поздравил ги с птичи грип...

 

 Доктор 5                                     И единствен режисъорът

Доктор 6                                     Отървал се с пневмоторакс

                                                     И хроничен менингит

 

Доктор 1                                    И след тая злополука

                                                  Взел ли си е той поука?

 

  Доктор 2                                В новия вариант на клипа

                                                  Победителят е грипът

                                                  А пък онзи- със дражето

                                                  Рекламира на небето...

 

Хор:                           Чуй със кашлицата мощна

                                   Спуска се при теб разкошна

                                   Сянката на доктор Грип

        

                                    И удавено в сополи

                                    Гърлото ти пак се моли

                                    Пощади ме доктор Грип

 

                                    Вътре в черепа пожара

                                    Всички мисли там изгаря

                                   Без една- за Доктор Грип

 

                                    Дробовете ти клокочат

                                    Върху тях усещаш плоча

                                     С надпис: Тук бе доктор Грип

                                     С надпис тук е доктор Грип

 

                                    Тук е тук е доктор грип

                                   Доктор Грип е най велик

                                    (постепенно затихват)

                                     

Доктор Грип седи на трона с мантията и чука. И носа надвесил хищно над тълпата и съда.

 

Доктор Грип (зловещо): В качеството си на върховен инквизитор и завеждащ отделението за неизлечимо мъртви в „Санта Муерте”, имам волята да председателствам този съд. Доведете обвиняемия!

 

Внасят пациента Джънки Хамър

 

Доктор Грип (зловещо): Явил ли се е адвокатът на обвиняемия?

 

Секретарят: Пациентът ще се защитава сам, ваша милост!

 

Доктор Грип: Защо по дяволите не иска адвокат

 

Секретарят: Адвокатите отказват да го защитават

 

Доктор Грип: Как така отказват!

Секретарят: Страх ги е от прокурора, ваша Милост

 

Доктор Грип: Къде е този прокурор!

 

Секретарят: Той...

 

Доктор Грип: Няма значение, не ми трябва никакъв прокурор. Да видим (разгръща и прелиства някакви документи). Това са епикризи от различни лекари. Изводите са едни и същи: „Прогнозата е лоша, пациентът е оживял”, „Изходът е летален, пациентът е клинично здрав!”, „Смъртния акт е подписан, пациента е изписан!” „Какви са тия глупости питам аз! ” Кой е причината за тези дяволски оксиморони!.

Значи обвинението е ясно... С безсрамния си отказ да умре, този тук застрашава постулатите на битието. В своята безотговрност той нарушава природния закон,  цялостта и святостта на жизнения цикъл...Да оставим настрана, че с фокусите си този рецидивист поставя на карта нашия авторитет и професионализма ни. Така ли е, г-да съдебни заседатели?

 

Доктор Прохазка: Напълно съм съгласен с вас, г-н съдия, че това не е така. Той едновременно е олицетворение на дълбокото социално презрение и на безпределното човешко удоволствие да плуваш жив в океана на вечността. Свободата на този тип идва от неговата безпринципност. Той е като аналния секс-грешен, но желан.

 

Доктор Грип: а вие откъде знаете толкова за него

 

Доктор Прохазка: За аналния секс ли?

 

Доктор Грип: За пациента.

 

Доктор Прохазка: През 1863 г. аз работех като шаман в племето на апачите...

Доктор Грип: Значи познавахте вожда Лудия кон?

 

Доктор Прохазка: Е какво да ви кажа, лудите ги лекуваше доктор Тик от лагера на кайовите. Там бяха тия- Бесния Койот, Щурия мравояд, Откачения Бизон...Аз се занимавах с по- профилирани случаи- присаждане на скалп, корекции на носове, гадаене по вътрешности, говорене с мъртвите...

 

 Доктор Грип: говорил сте с мъртвите? Брее!

 

Доктор Прохазка: Теоретично, повече аз им говорех...

 

Доктор Грип (заядливо): И за какво си говорехте?

 

Доктор Прохазка: Ми за здравето най-често ги питах, също много ли дивеч има из  вечните ловни полета...

 

Доктор Грип: Е има ли?

 

Доктор Прохазка (мънка): Последни години по-слабо...

 

Доктор Грип: И що така?

 

Доктор Прохазка (оправдава се): Ми щото сега нали взеха да строят навсякъде, бракониери се навъдиха много...

 

Доктор Грип: Айде давай по същество

 

Доктор Прохазка: Еми бях си много уважаван шаман, думата ми се чуваше. Наричаха ме: Ойтата-хумбаба-уфдада в превод „Онзи, който чете книга, докато ходи по голяма нужда”. Когато умреше някой от племето, аз го оплаквах, а ако знаете какъв оплаквач съм, най-добрия. Да покажа може ли?

 

Доктор Грип: Покажи айде...

 

Доктор Прохазка (пада на колене и извива глас): На кого ме оставяш, мамице-еее! Оти се не отвори тая черна земя да ма глътне съсе тебе, да се свърши туй пусто тегло. Ой Манитоу, Манитооу, защо бащице постъпи тъй с менееий, защо ми го отнейей...”

 

Чукът на Д-р Грип прекъсва тирадата

 

Доктор Прохазка (спокоен продължава да разказва): А когато пренасяха в жертва на Маниту някой чужденец на кола на мъчението, аз предавах на другите какво му е казал бога...нали обичайните неща ще има ли битки, ще дойдат ли мустангите, той Маниту само за едно и също приказва винаги...Един ден ми го доведоха тоя бледолик циганин (сочи пациента, вързан за масата като за кол на мъченията) кой знае от коя прерия го бяха хванали. И аз както винаги по-напред му задавам моя таен шамански въпрос за трите свещени букви К: „Кинти, кожи, кюлчета златни имаш ли?”

 

Джънки Хамър: Нямам

 

Доктор Прохазка дава знак на индианците около него: И веселбата започва, а аз се приготвям за гадаене...(почва да си вее усилено пари към носа)

 

Индианците танцуват около кола на мъчението пеейки „Хайя Хайя Хайя Хоу Хоу Хоу”

 

Вожда на индианците, завит с одеяло се приближава до шамана.

 

Вожда: О големи Ойтата-хумбаба-уфдада, ще питаш ли мъртвия кога ще имаме храна?

 

Доктор Прохазка (клати глава заканително): Ше го питам

 

Вожда: Ще питаш ли мъртвия кога ще имаме вода?

 

Доктор Прохазка: Задължително

 

Вожда: Ще питаш ли мъртвия кога ще имаме мир?

 

Доктор Прохазка: Ей сега на.

 

Вожда: Колко калюмета трябва да изпуша, за да се науча да чувам гласовете на мъртвите като тебе?

 

Доктор Прохазка (дава му едно пликче с тревица, потупва го подиграватено): Ами я си натъпчи лулата с малко джоинт, може и да стане, ходи сега да рипаш там с останалите

 

Вожда (мрачно) не си много учтив!

 

Доктор Прохазка: А ти па си миризлив!Аре чао!

 

Индианците започват да стрелят в мъртвия със стрели (дунапренови) и томаховки (картонени). Вожда си тъпче трева в лулата и ги наблюдава, даже понякога им отбелязва резултата: „Отлично, Куция чакал, слабо, слабо Кучи гъз, Пърдящия гръм, ти напредваш...” 

 

Вожда пушейки по едно време ги спира и казва: Достатъчно, трябва вече да се е преселил при Маниту. Мъдри Ойтата-хумбаба-уфдада, чуваш ли какво си говорят двамата там сред вечните ловни полета

 

Доктор Прохазка (уверено): Ами Маниту току що му каза...

 

Джънки Хамър (прекъсва го): освободете ме и злите духове ще ви освободят от проклятието си

 

Вожда: УФ!

 

Индианците: УФ!

 

Доктор Прохазка: Мамицеее!

 

Вожда поглежда доволен към лулата си кимва към двама индианци и те развързват пациента

 

Джънки Хамър: Нахранете ме и прерията ще ви нахрани

 

Една индианка му дава парче месо

 

Джънки Хамър: Утолете жаждата ми и небето ще утоли вашата...

 

Друга индианка му дава да пие от някакъв съд

 

Джънки Хамър: Облечете ме и Маниту ще ви прати бизони

 

Трета индианка го завива с едно одеяло

 

Пациентът се кани да си тръгне пред очите на смаяното племе, но се обръща в последния момент...

 

Джънки Хамър: И ако искате мир със команчите, сиуксите и мохиканите...всеки от вас ще трябва да се изреди по три пъти на шамана...(чува се началния фрагмент на музиката от „Добрия лошия и злия” и пациента си тръгва като Клинт Истууд, а индианците превъзбудени се хвърлят на доктор Прохазка”

 

 

След гаврата Прохазка сяда мълчалив на мястото си сред съдиите.

 

Доктор Грип (гледа го странно): И това е станало 1863г. Прохазка, ми той задника ти е станал на ГАС-ка, бе мойто момче. Без коментар, продължаваме по процедура. Слушам Ви доктор Шайсе.

 

доктор Шайсе: Хер Грип, искам най-напред да заявя на всички в залата, че пред тях стои една чистокръвна арийка, горда с произхода си, предана на расата си и посветена на борбата...Аз с гордост мога да заявя, че съм обиколила всички концлагери, които нашия скъп фюрер построи, за да могат евреите да се чувстват в тях като у дома си. Там те само се оплакваха, а не разбираха, че са само на крачка от рая. Рая който нашия мил фюрер се опитваше да създаде. А аз и моят ментор, Д-р Менгеле бяхме онези, които трябваше да населим този рай със съвръшената арийска раса. „Защото раят това е Райхът, а човекът в него е свръхчовекът”, така говореше моят скъп доктор, красив, студен и аскетичен като свастика, исполински като сянката на ескадрила закрила като ято железни орли слънцето...Дахау, Бухенвалд, Равенсбрюк , Аушвиц...ах Аушвиц- с неуморните пещи възправили кумините си за поздрав към небето, което беше наше, алено-черно небе...Но нямах време да му се насладя, с доктор Менгеле  работехме непрестанно...само ние и пещите...не спирахме. Безброй опити, неизчерпаеми донори и въпреки това напредъкът идваше бавно. Искахме да създадем свръхчовека- а бяхме само в началото на онзи мост който свързва звяра и бога. Доктор Менгеле се ядосваше, че пламъкът в който ковеше съвършеният воин трябваше да бъде подхранван с еврейски брикети. „Не можеш да храниш добермана с еврейски хляб”- шегуваше се тъжно той и продължаваше усърдно своите прецизни опити над каляването на тялото, които само варварите можеха да нарекат мъчения...

Пред вас, хер Грип унд херен стои рушителят на нашата мечта, убиецът на свръхчовека, по една ирония самият той безсмъртен. Но какъв е смисълът човек да бъде безсмъртен, ако преди това е разрушил собствения си рай...Доведоха ни го, когато бяхме на лагер в Захсенхаузен...

 

Д-р Грип (фанатично): Захсенхаузен?

 

Д-р Шайсе: Я

 

Д-р Грип (имитира стрелба с автомат и се кефи): Дас ист гут, зер гут!

 

Д-р Шайсе(съгласява се): Натурлих!...Доктор Менгеле беше в добро настроение, защото бяхме постигнали траен резултат в уголемяването на левия тестис на свръхчовека с помощта на екстракт от бъзак и свинска жлъчка...Той реши да се пошегува...

(Диалогът се води между Д-р Менгеле и Пациента Джънки Хамър)

 

Д-р Менгеле (доакто си точи един дълъг шиш): Евреин ли сте

 

Джънки Хамър: Не, докторе

 

Д-р Менгеле: Това вие ли го твърдите или такава е истината?

 

 

Джънки Хамър: Аз твърдя, че това е истината

 

Д-р Менгеле: Фрау Шайсе, донесете ми Списъка на Шиндлер...Какво пише тук- No 666- Английският пациент. Това сте вие, нали?

 

Джънки Хамър: Аз не съм Английският пациент, аз съм пациента Джънки Хамър

 

Д-р Менгеле: Няма значение, щом сте в еврейски лагер, значи сте евреин. Знаете ли, че и Исус е бил евреин?

 

Джънки Хамър: Аз не съм евреин

 

Д-р Менгеле: Исус е бил евреин, но е възкръснал. Вие можете ли да възкръснете?

 

Джънки Хамър: аз не съм Исус

 

Д-р Менгеле: Но сте евреин...

 

Джънки Хамър: Не съм евреин.

 

Д-р Менгеле: Но можете да умрете като евреин. Защото всички хора умират еднакво

 

Джънки Хамър: Грешите

 

Д-р Менгеле: Не умират ли всички хора еднакво?

 

Джънки Хамър: Аз не мога да умра.

 

Д-р Менгеле: Защото си мислите, че не мога да Ви убия, понеже не сте евреин

 

Джънки Хамър (поклаща глава): Защото си мисля, че не можете да ме убиете

 

Д-р Менгеле (престорено замислен): Да видим...(внезапно го промушва с шиша)...Изумително! Вие сте жив! Защо не успях да Ви убия?

 

Джънки Хамър: Защото сте евреин.

 

Д-р Менгеле (отстъпва): Ще ме убиете ли сега?

 

Джънки Хамър кимва утвърдително

 

Д-р Менгеле: Защо?

 

Джънки Хамър( изважда шиша от себе си и преди да прободе доктора казва): Защото не съм Исус.

 

Д-р Шайсе е коленичила на пода уплашено. Пациентът приближава застава над нея. В очите й има мнимо покаяние

 

Джънки Хамър: Разкайваш ли се?

 

Тя кима целомъдрено

 

Джънки Хамър: Не е ли странно да не почувстваш жал от гледката на толкова човешки смърти, а да се разкаеш от едно единствено възкресение...

 

Подминава я и се връща на мястото си на подсъдимата скамейка.

 

Д-р Шайсе сяда мълчалива обратно на съдийската маса гордо попивайки с кърпичка бутафорните си сълзи.

 

Д-р Грип (съчувствено): Доколкото разбирам фрау Шайсе, този мерзавец е унищожил най-ценното- мечтата Ви. Това е престъпление за което една смърт не е достатъчна, ала нека чуем и последният от вас, преди да призовем свидетелите, (към пациента) но още от сега аз виждам, нещастнико, разплатата ни  с теб ще е чудовищна. Неумолимата съдба е скрита в чука ми и ударът от него е тежък като погребален звън...

 

Доктор Фазомер Трафопостов: Уважаеми г-н съдия, почитаеми членове на съдебната лекарска комисия, аз държах да се изкажа последен, защото смея да твърдя, че от всички тук присъстващи медици имам най-богат опит в приложното възкресяване на кадавъри...смъртафлясници, трупляци, умреляци, както некои катили ги наричат още нали избушляци, изпокиняци, смразиняци, смрадове...

 

Д-р Грип (прекъсва го нервно): опушляци и параличи, ясно, айде карай по темата там...

 

Доктор Фазомер Трафопостов: Мерси ваша чест...Аз сам даже си възкресих някои мои части, дето бяха преждевременно нали загинали с помощта на -чшщ!- статичното електричество ! Ето този крак ми беше като дървен, сега е като гумен...а пък тоя тук (сочи си пацата) обратното- беше като гумен, а сега е като дървен...пак  благодарение на статичното електричество. От време на време както си вървя и си ме разтресе, друсне си ме здраво някоя статична вълна мине през мене. И понякога   като дигна така ръцете и произведа искра между тях и ставам като трамвай. Мога и да се огъвам, на волтова дъга да се правя...

 

 Д-р Грип: Добре, разбрахме, карай нататъка...

 

Доктор Фазомер Трафопостов: И този мой афинитет към електромагнетизма съвсем естествено, някак си спонтанно дори стана причина да се установи един контакт...бакелитов... между  мен и...

 

  Д-р Грип:  лице от женски пол на име Жичка Волфрамова

 

Доктор Фазомер Трафопостов: не говоря за тази си връзка г-н Съдия, а за духовното приятелство- между мен и непомрачимия в славата си Д-р Франкенщайн. Той както вярвам Ви е известно също експериментира с електричество. Години наред двамата заедно правехме безобидни опити за съживяване на плъхове, зайци, таралежи...

 

Д-р Грип:  Е що па таралежи?

 

Доктор Фазомер Трафопостов: Е как- ми заради... (и показва как им щръкват бодлите от тока)... Накрая се престрашихме и опитахме с най-съвършеното творение на природата...

 

Д-р Шайсе (изправя се въодушевена от думите му): Хаил Хитлер!

 

Доктор Фазомер Трафопостов (довършва объркан)...човека....Беше безлунна (угасят половината прожектори в залата)... беззвездна (и другата половина) нощ...добре само безлунна (отново става светло)...Двамата с доктор Франкенщайн бяхме сами в замъка му. (Секретаря се превръща в доктор Франкенщайн). Навън трещяха гръмотевици сякаш Господ ни се беше разсърдил за това, което се готвехме да направим...

 

(Двамата доктори за момент се скриват в противоположните ръкави и излизат гърбом един към друг, всеки влачи по един труп (единият е на пациента Джънки Хамър):

 

Франкенщайн: Ти къде го намери твоя?

 

Фазомер Трафопостов: Беше изхвърлен при прокажените,  а твоя?

 

Франкенщайн: Психопат някакъв, свалих го направо от бесилото. Още е топъл, предлагам да почнем с него, а другия ще ни е за резерва, ако тоя го повредим много

 

(Двамата слагат труповете на две маси. Едната маса е зад тях- там е резервния труп на пациента Джънки Хамър, а другата с пресния труп е пред тях и те монтират на главата му една тенекиена купа за салати с отводи за кабели, които свършват някъде зад сцената, от купата стърчат и два бенгалски огъня, които засега не са запалени. Лекарите започват да се суетят, да включват и изключват един шалтер и да чакат реакция от страна на трупа.

 

Фазомер: Прекъсвача май не е читав...

 

Франкенщайн: Я виж сигурно някъде по веригата не прави добър контакт

 

Фазомер: Да не би напрежението да е много силно...

 

Зад тях се чува глас.

 

Джънки Хамър: Мисля че е от алтернатора, но не е изключено причината да е в контролера.

 

Двамата едноременно се питат един друг:

 

Фазомер: Какво е контролер?

 

Франкенщайн: Какво е алтернатор?

 

После осъзнали, че някой друг им е подсказал идеята, бавно се обръщат и поглеждат втрещени трупа, който спокойно обяснява:

Джънки Хамър: За случая ви е необходим инверторен тип контролер, той създава синусуидална електрическа вълна и е за препоръчване пред обикновеното мрежово захранване...Имате ли мултицет?

 

Доктор Фазомер пръв надава писък и побягва. Франкенщайн остава вцепенен, като сочейки с пръсти кабелите и труповете безпомощно и безмълвно си опитва да си обясни как така е възкръснал този труп който  няма жици по него...Д-р Фазомер го грабва и завлича, двамата се скриват, наблюдавайки отстрани сцената.

 

Джънки Хамър (въздъхва и се изправя): Пак аз трябва да им върша работата на тия самодейци...така (надвесва се над чудовището)...добре...тука сме сменили полюсите, тази верига е гръмнала...ще я изолираме...сега да видим (дърпа шалтера като скришом пали бенгалските огнъове на чудовището)

 

Чудовището се изправя вдървено с лигава кретеноидна усмивка върху почернялата си уста. То прави няколко нерешителни крачки. Доктор Франкенщайн излиза възбуден от укритието си и се приближава към двамата възкръснали...Чудовището се обръща към него...

 

Чудовището: Мама?

 

Д-р Франкенщайн стои безмълвен чудовището отива до него, хваща го за шията и го удушва. После се обръща към публиката отново оглеждайки я с усмивка и протегнати ръце: Мама?

 

Д-р Фазомер трепери от ужас скрит отзад. Пациентът Джънки Хамър наблюдава спокоен чудовището.  Той е единственият когото то не пита за „мама”. Опечалено чудовището напуска сцената влачейки крака. Но след малко се връща пак, за да си вземе едно забравено на операционната маса плюшено куче.

 

Д-р Фазомер сяда съкрушен на съдийската маса: Нямам какво повече да добавя, ваша чест!

 

Съдията кимва към секретаря: Призовете първия свидетел

 

Секретарят: Дами и Господа представям на вниманието Ви: Кейн

 

Излиза голямата червена машина

 

Секретарят му подава една книжка с комикси:

 

Кеин слага ръката си върху нея

 

Съдията Грип: Какво е това по дяволите?

 

Секретарят: Рисувана библия, свидетелят не може да чете...

 

Съдията: Г-н Кейн, заклевате ли се да казвате само истината истината и само истината

 

Кейн кимва

Съдията: Да чуем показанията Ви

 

Секретарят: Той не може да говори ваша милост

 

Съдията: Е как?

 

Секретарят: Забравил е.

 

Съдията: И кой предлагате да говори вместо него?

 

Секретарят: Делата му...

 

И се чува шум от глъчка на тълпа. На сцената дотичват двама мъже на средна възраст, единият с каубойска шапка. Това са J.B.L и J.R., двамата мегатъпи коментатори на световната федерация по кеч.

         

J.R: Включваме се директно от Преизподнята, където голямото съботно меле е в  разгара си.  Претендентът за титлата с неизвестното име Джънки Хамър или нещо подобно ще срещне Голямата червена машина Кеин. Аз съм J.R, а до мен на коментаторския пулт е другият ваш всеобщ любимец JBL, Веднага бързам да му задам въпроса, който смятам, че вълнува и него самия. JBL, ще имаме ли време нещо да изкоментираме или срещата ще свърши преди да е започнала, както става на повечето от мачовете на Кеин. Ще успее ли дебютантът Дрогирания чук (Господи какво жалко име!) да оправдае парите на хората, дошли в залата, като изкара на ринга поне до рекламите.?

 

J.B.L: За съжаление въпросът ти е риторичен- сам си отговри какво става с чук хвърлен под колелото на огромен валяк. Надявам се новото момче да е било превидливо и да е направило завещанието си преди мача.

 

J.R: Дано само не е от онези донори, които приживе завещават  телата си за научни изследвания. Защото голямата червена машина няма да му остави здрава кост.

 

J.B.L: Откакто го изгониха от Разбиване, Кейн е тръгнал по пътя на войната. Той е жаден за кръв като свиреп дракон. Погледни го, диша така, че брошурите в ръцете на зрителите потрепват...

 

J.R. А забеляза ли как оглежда претендента все едно пресмята колко найлонови чувала ще му трябват, за да го изнесе в тях от ринга.

 

J.B.L: J.R., като гледам претендента вече се е погрижил да бинтова главата си, за да не губят време да го правят лекарите след мача.

 

J.R.: Да наистина, а може би това е превантивна мярка. Веднъж попитах Рей Мистерио, защо носи маска. А той ми отговори: За да не ми се разпилява мозъка по арената...

 

J.B.L: Аз мисля, че тази мярка е излишна. Кеин ще смачка главата на претендента като консерва с доматен сос. Виж тези очи, от които дори собствените му вежди са избягали от страх. В тях обратното броене вече започва...

 

 

J.R.: На арената очакваме единствено съдията, ето го и него... (Доктор Грип дотичва в ролята на съдията, той е хвърлил престилката и под нея се вижда риза на черно-бели раета ) погледът му е на човек който съзнава че му предстои да стане съучастник в убйиство. След кратко колебание той  дава сигнал за началото на двубоя...

 

J.B.L: Кеин пристъпва към жертвата си и я сграбчва. Смразяващо... сякаш гледам филм на ужаса!

 

J.R.: Горко на Джънки Хамър. Кеин е единственото живо доказателство, за съществуването на мезозойсаката ера...

 

J.B.L: Още в първите минути задушаващо тръшване...И гърботрошач! Ако бях на мястото на претендента при това положение въобще нямаше да опитвам да се изправям...

 

J.R.: J.B.L, какво още знаем за претендента, освен, че досега не е отправил един удар към противника си.

 

 J.B.L: Нищо, но какво значение има?

 

J.R.: Ами да знаем какво да напишем на некролога му след мача...Виж това посрещане от въжетата...и какъв падащ лист на 100 килограмовия Кеин! Похлупване...1...2...удивително имаме изправяне! Кейн недоумява той поглежда ту съдията, ту търкалящия се в краката му Джънки Хамър. Отдалечава се...

 

J.B.L: Каква ли мисъл се е родила в подобната на кабина на кран глава на чудовището? О-не той отива до съдийската маса и взима какво? Един метален стол! Това е забранено и съдията трябва да го спре...

 

J.R.: ...Но преди това стола спира съдията (от удара д-р Грип изпада в безсъзнание)...Оу! Чу ли как металният стол издрънча в главата на претендента. Тя увисна като главата на Трипио-само на жиците си.

 

J.B.L: Но Кеин още не е доволен, сега пък какво извади? Исусе! Метален чук. За какво му е това е арена, а не каменна кариера.

 

J.R.: Ослепял е от гняв, защото пътъом се спъна в главата на съдията. Каква касапница. Кеин обработва с чука ребрата на Джънки Хамър, сякаш иска да прокара тунел през него!

 

 J.B.L: Не е за вярване и чука му се струва непотебен, тялото на претендента вече прилича на кървава пихтия, а Кейн се връща със...о не! О не!

 

J.R.: Това не е ли надгробна плоча. Това е... плочата от гроба на Еди Гереро!Кеин наистина не е с всичкия си. Той стоварва плочата върху Джънки Хамър и главата на претендента се подава през надписа й...Каква гавра! С това червеното чудовище си навлича гнева на цялата федерация.

 

 J.B.L: Не мисля, че го интересува това сега. Единствената му мисъл е да разбие на атоми тялото на Джънки Хамър. Виж го как е застанал като цар сред собственото си опустошение. Но...това вече е дяволско чудо!

 

J.R.: Изпод останките, покрит с прах и кръв се надига... претендентът!

 

J.B.L: Кейн отстъпва скован от суеверен страх. Той се хваща за гърдите си...Огромното му волско сърце не издържа на гледката с възкръсналия му противник и той пада безжизнен до тялото на съдията!

 

J.R.: Джънки Хамър се приближава изтупвайки прахта от тялото си.  Той ляга спокоен върху тялото на колабиралия Кеин. Но няма кои да отброи победата му!

 

J.B.L: Какво прави той? Хваща ръката на съдията и удря с нея по земята три пъти!

 

 J.R.: Това позволено ли е?!

 

 J.B.L: Не знам да е забранено...

 

J.R.: Господи имаме нов победител в голямото меле и това е Джънки Хамър!

 

J.B.L: и то без нито един удар. Това се казва християнска победа!

 

J.B.L: Лекарски екип изнася жертвите от тази скотобойна

 

Лекар 1:Потрошени тела

 

Лекар 2: Счупени шийни прешлени...

 

Лекар 3: Които и да сте...

 

Лекар 4: С каквото и да се занимавате...

 

Хор: Не правете това у дома си!

 

Свестеният Д-р Грип се довлачва до трона си.

Д-р Грип: Айде живо, следващият свидетел

 

Влиза един тип с потайна стъпка. Секретарят му дава библията, за да се закълне. Онзи се прекръства с католическо проникновение, изважда една кърпичка, почиства я и я връща на секретаря.

 

 

Д-р Грип: Представете се

Лука: Казвам се Лука Джамборети

Д-р Грип: Да не сте от известния сицилиански клан Джамборети, който търгуваше с детски играчки и пудра захар

Лука: Да, ваша чест, нашият бизнес беше скромен. Имахме и малка заличка за игра на Бинго и Черен Петър

Д-р Грип: Ваш ли беше Вегас?

Лука: Само половината... другата беше на чичо ми

Д-р Грип: А сега?

Лука: Сега нямам нищо освен живота си


Д-р Грип:  А чичо Ви, другите от фамилията?

 

Лука: Няма друг. Аз съм фамилията.

 

Д-р Грип:  С какво се занимавате сега

 

Лука: Работя в обществена пералня

 

Д-р Грип: това пак някоя метафора ли е

 

Лука: Не, това е каквото е.

 

Д-р Грип: И кой Ви накара така изненадващо да промените живота си?

Лука сочи (пациента Джънки Хамър): Този човек, Ваша чест. (пауза) Аз имам един порок, обичам много чистотата. Случвало ми се е да чистя по няколко пъти на ден. Не харесвам следи от стъпки, отпечатъци от пръсти, затова винаги ходя с ръкавици и забърсвам каквото пипна. Дори когато с извинение си държа оная работа, докато пикая и нея после я забърсвам. И такива неразбории и тъмни локви, каквито се получават например след предния свидетел ме отвращават.И понеже съм голям хигиенист и обичам спретнатите, добре свършени работи, стария дон Плехаре обичаше да ме вика, за да му чистя...неудобните за казване работи

(появява се дон Плехаре по халат, с пура)

дон Плехаре: Лука, Лука- повтаряше той,- ти си най-големия чистник, който съм виждал, но за съжаление си доведен син. Майка ти, бог да я прости, беше ирландка и не помисли колко проблеми ще ти създаде това, за да те приемем във фамилията. Ще трябва да се доказваш, Лука, непрекъснато, винаги. Ако за другите от нас 2+2 е 5, ти ще трябва да го доказваш, „дуе пию дуе фе чинкуе, а? Капиши?”

Лука: 2+2 е 4, а не 5, дон Плехаре

дон Плехаре: Това не ви е хубаво на вас ирландците- никога нямате едно на ум. Слушай сега, Лука (никога не ме нарече синко), в болницата "Свети 40 тъпи копелета" „Куаранто Санти ступиди бастарди” лежи стария дон Простати. Той е пострадал при игра на стражари и апаши. Той е корена на фамилното дърво простаци, пардон "Простати". Затова трябва да се погрижим да го излекуваме завинаги. това ще бъде нашето дело, „коза ностра”, твоето дело, Лука, чистофайнико педантичен- отиди там и се погрижи стаята му барабар с него да заприлича на музей. Направи го безшумно, дай на охраната по един сладолед и ги сложи да си легнат. После иди до дон Простати и му подложи една нова възглавница, за да му е по-удобно като заспи „Лъо фай дормире, Лука, пер семпре...”. Използвай обаче копринена, не ленена възглавница „но кушино ди лино, кушино ди сета...”.И...Лука- не забравяй никога едното наум. Ако в стаята има и друг буден, приспи и него...

(едновременно с инструкциите на дона, представяме сцената в болницата. Охраната пада от невидими изстрели, появява се Лука, който приближава с възглавница до леглото на дон Простати- първо иска да го застреля през нея (ленен вариант), но после, чул предупреждението, прави копринения вариант (задушава го с нея). Обръща се да си тръгне но се сеща за едното на ум и поглежда към другото легло- там лежи пациент с бинтована глава. Лука отива до него и поставя възглавницата върху лицето му. Гледа си часовника...готов е...тръгва си, но гласът на пациента го спира...

Джънки Хамър: Нещо не успя да ми подложиш добре възглавницата...можеш ли да дойдеш пак?

Лука запзва хладнокръвие, отива до леглото и минава зад пациента, който стои неподвижен. Лука вади една гарота и започва да го души.Отново си гледа часовника. Край. Тръгва си...

Джънки Хамър: Така и така си тук, ще ме завиеш ли и с едно одеяло...

Лука се обръща рязко и изпразва револвера си в тялото на пациента. Загледан в тялото, прибира пистолета и се обръща, тогава чува:

Джънки Хамър: А ще дръпнеш ли малко пердетата, че луната блести силно тази нощ. Без да се обръща Лука изважда една граната и я хвърля зад гърба си
Всичко отзад става мазало...

Джънки Хамър: Защо ми счупи леглото Лука, къде ще спя сега?

Лука (прекръства се): Мадонна миа кой си ти по дяволите?

Джънки Хамър (изправя се и го приближава): аз  съм човек, който не обича смъртта. Ти обичаш ли смъртта Лука?

Лука: Само чуждата

 

Джънки Хамър (сграбчва го и извива главата му към труповете, там се появява една жена с коса и се разхожда между тях, те се вдигат и тръгват след нея): Не разбираш ли. Смъртта е сляпа. С всяко следващо убийство ти я приближаваш към теб.

 

Лука гледа втрещен към Смъртта, устните му шепнат: Санта Муерте...

 

Джънки Хамър: Има и друг начин да бъдеш чист. Той е като не правиш мръсотии

 

Лука (все още гледайки втрещен смъртта, която си тръгва придружена от труповете): Но...тогава ще загубя всичко, което сега имам

 

Джънки Хамър: значи не си имал правото да го притежаваш. Това е просто както 2 и 2

 

Лука: Моят чичо, дон Плехаре казва че 2 и 2 е 5

 

Джънки Хамър: Може би защото точно в този момент стои простелян с 5 куршума от 2-мата сина на дон Простати и техните братовчеди Енцо и Вакирио...Побързай те всеки момент ще бъдат тук жадни за вендета...

 

Лука: Защо ми помагаш?

 

Джънки Хамър: Защото знам, че има смисъл

 

Лука: Да бъда порядъчен ли?

 

Джънки Хамър (поклаща глава): Да бъдеш жив.

 

(Пациентът минава на преден план без да се обръща, а Лука отстъпва назад към края на сцената)

 

Д-р Грип (с отвращение): Това ли е? Разчуваствах се, не знам- да ревна ли сега? Или да пръдна? Какви свидетели извика ти – единият без мозък (към Кеин), а другият с промит мозък (към Лука). Достатъчно се занимавах с теб (към пациента). Разкарайте се всички, време е съдът да вземе своето решение!

 

 

Секретарят: Но обвинението, Ваша милост, не се е произнесло!

 

Д-р Грип: Не ви ли казах, че днес аз ще бъда всичко- и обвинител и защитник и съдия. Не искам прокурор, да ме нервира и адвокати да ме баламосват.

 

Секретарят: Но той е вече тук, о ваша чест!

 

Д-р Грип: Какво...кога е влязъл?

 

Лорд Вейл: Да, аз съм вече тук...(кимва към секретаря)

 

Д-р Грип (объркано, защото не следи кеча редовно): Крал Букър...ъ-ъ JBL?

 

Секретарят  : Моля всички в залата да коленичат, влиза Лорд Вейл

 

Д-р Грип (запазил самообладание размахва гневно чукчето, докато другите стоят коленичили): Това е моят съд! Как смееш да нахлуваш без да чукаш и да говориш без да искаш разреше...

 

Лорд Вейл (протяга ръка и спира съдията с жест): Ето сега чукам... (чукчето на слисания д-р Грип се насочва против волята му към главата му и той сам си стоварва няколко удара)... Мога ли вече да взема думата...ваша чест (д-р Грип кима безпомощно)...Благодаря! Стоях и гледах този цирк наречен съд и през цялото време си мислех, дали още сега да не ви пратя всички по дяволите или да ви дам още един шанс...Разбрах от Вируса „Беню Кихавицата” качен на своя пародиен трон, че нямате нужда от прокурор, защото искате да обвините онази купчина бинтове там в нещо, за което е виновна единствено вашата некадърност. Добре ме чуйте, бездарници, защото не съм свикнал да идвам два пъти при който и да било. Ако до 24-часа не се погрижите този така наречен „вечен пътник” да пристигне при мен...вие ще го изпреварите. (удря още веднъж от дистанция с чукчето главата на д-р Грип): Закривам заседанието!

 

Лорд Вейл си тръгва. Настава суматоха Съдебните заседатели се гледат едни други уплашено. Доктор Грип е загубил своята увереност

 

Д-р Фазомер Трафопостов(кълне): Триста волта! Кой би могъл да премахне веднъж завинаги този „досаден пациент

 

Д-р Шайсе: Кой може се справи с този луд?

 

Д-р Прохазка: Някой специалист по умъртвяване на живи трупове...

 

Секретарят: Какво ще наредите г-н съдия?

 

Д-р Грип (с празен поглед): Нищо не мога да измисля

 

Тогава Кеин проговаря

 

Кеин: Дайте го на Д-р Ду.

 

Всички обръщат погледите си към него

 

Кеин: Много е способен. Той ми оперира мозъка. Веднъж като отреже нещо, повече не се връща.

 

Д-р Грип (подозрително): Доктор Ду, кой по дяволите е Доктор Ду. Звучи като герой на анимационен филм.

 

Секретаря: Бъркате го със Скуби Ду, Ваша милост

 

Д-р Грип (без да го слуша) Чудя се как не съм чул до сега за този доктор. Много ли пациенти е изпуснал?

 

Кеин: Всички.

 

Д-р Грип: Каква е тайната му

 

Кеин: Мисля, че е в целта на неговите операции.

 

Д-р Грип:  Не е ли целта му както на всеки от нас- да умори болните.

 

Кеин: Работата е там, че той винаги се бори да ги излекува...

 

Д-р Грип (удря оживен с чука по масата): Значи вроден талант. Тогава какво чакаме още, какво се мотаеме не мога да разбера. Дигайте го и го носете при този корифей. Живо, живо имаме един ден, опразнете залата всички!

 

Суетня, изнасят пациента.

 

Д-р Грип остава сам на сцената, сваля лекарската си перуката и се вижда, че отдолу е съвършено плешив. Изважда една манекенска глава със същия нос като неговия и слага перуката върху нея. Двата носа се гледат един друг влюбено, докато завесата се спуска...

 

  Трето действие

 

Завесите се отварят и заварват Доктор Ду да стои надвесен над трупа на пациента Джънки Хамър и да го „обработва” с най-различни зловещи инструменти.  Хор от 3 медицински сестри с възторжени гласове възпяват срещата между двамата.

 

Хор: Доктор Ду има нов клиент, нов пациент!

         Скалпели стройте се!

         Щипци пребройте се!

         Марли, тампони, катетри, пинцети...

         триони за кости, игли, турникети...

         Всички на масата!

         Слагайте масата!

         Доктор Ду има нов клиент, нов пациент!

         Ще го докарат всеки момент, всеки момент...

 

Джънки Хамър се надига леко, докато доктора се бори с него...Речетатив

 

Джънки Хамър: Ей вие отсам, аз ви знам, вие там-

                            Давате ли още хапчета на килограм?

                            Със бутилка на носилка

                            Чакам кака Милка без престилка

                            Сестро, сестро- нощна смяна

                            Изби ми пяна, смени ми юргана!

 

                            Памела е тука, халюцинирам!

                            В усмирителната риза няма как да онанирам

                            Светка ми в зениците с фенерче между циците

                            А на циците й пише „Откажете наркотиците!”

 

Пациентът пада за миг омаломощен от някаква инжекция. Отново подема хора...

 

Хор: Доктор Ду има нов клиент, нов пациент!

         Шанс да живее: един процент, един процент...

 

В прилив на сили Джънки Хамър отново се надига обвинявайки доктора.

 

Джънки Хамър: E, voala- ти с болната глава, с три дела

                            можеш да си пееш „Тра-ла-ла”

                            Защото по незнам-си кой член

                            ти се водиш ОТКАЧЕН.

                            И нямаш основания за своите деяния,

                            Да, за тъмните създания няма наказания...

 

Доктор Ду (удря го с един чук): МЛЪК!

 

Хор (екзалтирано): Доктор Ду

                                 Какво е състоянието му?

 

Доктор Ду (провиква се): Стабилно!

 

Хор: AVE!

 

Доктор Ду (пие от банката с кръв): Кърви обилно!

 

Хор: Наздраве!

 

Докторът дава знак за финалния припев.

 

Хор: Доктор Ду имаше нов клиент,

         нов пациент

         Той е студен като цимент

         в тоя момент

 

Доктор Ду (с доволна усмивка): Happy end!

 

Напуска доволен сцената, пациента е умъртвен. Двама санитари вземат тялото на пациента и го изнасят пред сцената.

Сестрите затварят завесата.

Пред завесата санитар 1 пита санитар 2.

Санитар 1: Край с вечния пациент! Ей „оня” е опасен обаче, разкости си го как си трябва.

Санитар 2: Доктора е голям бе!

Санитар 1: Т’ва неговото си е цяла школа, бате, к’вото и да си говриме. Може да е кофти пич, ама е перфектен професионалист. Видя ли как му махна гръбначния стълб като огърлица, без един прешлен да разпилее...

Санитар2.: Ами каква упойка му направи от раз (имитира чука)- този е човек оркестър, сам си е хирург, анестезиолог, сестра, всичко

Санитар1.: това е да си истински майстор- не разчиташ на никого. Кой номер е тоя подред?

Санитар 2: 666

Санитар 1. Пиши и да бегаме, че ше изтървеме порното...

 

Закачат му номерчето и тръгват да го внасят в поредната морга. Завесите се отварят. В каря на сцената много маси с трупове (краката им са към публиката и всички имат номерца). Оставят масата на пациента в единия край и си тръгват...

 

 Четвърто действие

 

(Junkie Hammer стои с бинтованата си глава на границата между светлината и мрака. Диалог с известни духове)

 

Junkie Hammer: Къде са всички в тоя мрак

                            Защо стоя като глупак

                            Застопорен на своя праг

 

                            Не чувствам ни месо, ни кост

                            И в тъмното съзирам гост

                            Със алаброс

 

Елвис е застанал в сянката, с гръб към публиката с вдигната яка и характерна стойка

 

Елвис: Hi man, watch this song. I’m your big mama swet dream man

 

Junkie Hammer: В поп-рая ли са ме пренесли

                              Че улавия Елвис Пресли

                              Ми пее тука некви песни

 

Елвис:   Ye man, I’m the king of the paradise, man. When people (пее) “walk like an angels, talk like an angels”. And the angels are playing Rock’n’roll…

 

               Следва един як елвисов рок и балет на него

 

Junkie Hammer (вяло) : Елвис…

 

Елвис (бодро): Ye, man

 

Junkie Hammer (вяло) : Разкарай се…

 

Елвис си тръгва пееки тихичко “Love me tender, love me…”

 

Junkie Hammer (продължава да говори подире му): От теб остана празен трон, куп стари плочи и лъскави блусарски обувки... Аз искам да вярвам в нещо повече от една легенда, защото дори легендите рано или късно умират…

 

От тъмното се появява втора фигура с рапърска стъпка и качулка.

 

2 PAC (нарежда):  And between his life and death

                                    My man never loose his faith…

 

Junkie Hammer: 2 PAC Shakure!

 

2 PAC: Junkie Hammer, Peace brother!

 

Junkie Hammer (тъжно): Млад, талантлив и…мъртъв. Смъртта подбира своите любовници…

 

2 PAC: I’m not a death-lover man, I’m just a death fucker! Join me!

 

Junkie Hammer: Къде? В твоя черен рай?

 

2 PAC: My black paradise is nothing than a white hell…

 

Junkie Hammer (тъжно): Нима и аз трябва да умра за да стана безсмъртен?

 

2 PAC: That’s the way it is…

 

(Започва песента California love” с балет. 2 PAC рапира. Песента свършва.)

 

2 PAC:           Now I must go my Junkie brother,

                       Behind me comes another gull

                       I hope we’ll meet again each other

                       Till than fly out and keep it cool…

 

Поздравяват се със специално рапърско ръкостискане. Рапърът напуска сцената

 

Върху масите завитите под чершафите тела започват да тропат в нарастващ, странно познат ритъм. На сцената се появява Fredy Mercury а песента е “We will, we will rock you”

                   Buddy you're a boy make a big noise

                           Playin' in the street gonna be a big man some day

                          You got mud on yo' face

                          You big disgrace

                           Kickin' your can all over the place

                                We will we will rock you

                           Singin'

                          We will we will rock you…

 

Junkie Hammer (с тъжена насмешка):      FredyWhere is your Queen, my king?

 

Fredy Mercury (достолепно)                      Death is my queen now!

 

Junkie Hammer: (поклаща глава)              No, your queen is dead…

 

Fredy Mercury  :      So you are the immortal guy! I wander in one of my songs:

                                

                                 Who wants to live forever?
Who wants to live forever?

Who dares to love forever?
When love must die

 

Песента свършва и Fredy казва спокойно преди да си тръгне:

Fredy Mercury:   Who wants to live forever? Forever is our today”...

 

Junkie Hammer: (ляга с лице към тавана и произнася с уморен глас): Не съм казвал, че искам да живея вечно. Казах, че не искам да умра…              

 

                                 Кой още ще ме навести? Кърт Кобеин? Джон Ленън? Синатра?

 

Един труп вдига ръка.

 

Можем ли да отидем до тоалетната?

 

Junkie Hammer: Всички ли, бе?

 

 

Трупът: Не само Аз и Пешо от трета маса

 

Junkie Hammer: А той що не ме пита?

 

Трупът: Няма му ги гласните струни.

 

Junkie Hammer: А-а, ами пишката останала ли му е…айде бегайте, айде…

 

Трупът: А може ли да се забавим малко, защото сега идва номерът на Ромео и Жулиета, а те не са ни интересни…

 

Junkie Hammer: Какво идвало?

 

Вместо отговор под съпровода на “Sex Bomb” на сцената нахлува Тошо Гипса с номера на живота си…

 

И тази мъка свършва.

 

Пациентът е в шок от видяното. Гласът на Мерлин Монро го кара отново да се концентрира върху играта си на сцената. Тя е облечена в бялата си рокля, облъхвана от невидим вятър…

 

Мерилин: Happy birthday to you

                 Happy birthday to you

                 Happy birthday, Mr. Hammer!

                 Happy birthday to you

 

Junkie Hammer (подозрително): Happy birthday? Че аз днес нямам рожден ден!

 

Мерилин: Днес е първият ти ден

                   Като прероден…при мен!

 

Junkie Hammer (разконспирирващо): Ти не си Мерилин!

 

Мерилин сваля перуката си и се оказва, че е Santa Moerte

 

Santa Moerte (изкушаващо): Но мога да бъда която поискаш

Junkie Hammer (бясно): Стига!

                                           Пред призраците предпочитам тъмнината

                                           Пред илюзиите избирам самотата

 

В този момент се чува свирукане и Santa Moerte изчезва. В моргата влизат двамата санитари, мъкнейки празна операционна маса. Слагат я пред завесите, сядат на нея и вадят картите и една бутилка с ракия. Двамата пият, пушат и плющят козовете.

 

Санитар 1: Братче, затвори тая врата, че смърди яко на мърша тука бе?

 

Санитар 2 става и дърпа завесите, двамата остават от външната им страна

 

Санитар 1: Пика се иска, не ми чисти тая спатия. Чуваш ли, бе, дай девяката, не са праи кат ти казвам

      

Санитар 2: Неам бе, к’во да напраа? Неам- тва имам, тва давам

 

Санитар 1: Ми хубаво айде още един коз тогава и още един и още…Върти по гъза дърти!

 

Санитар 2: Ето на, на, и кво стана- дедовия, тия ти беха ръцете. А сега отговори на тая купа, айде и на тая- пусни асото, да точно така и белот, и…

 

Санитар 1: Чакай! Стори ми се че нещо шавна там вътре…

 

Санитар 2: Айде айде, шавна ми оная работа… виде сега, че ше му прибера парите и веднага почна с номерата

 

Санитар 1: Слушай кво ти казвам, секаш че се изтърколи нещо. Я-я върви виж дали некой плъх не е разлял формалина, че оня лудия като дое ше ни очисти.

 

Санитар 2 взима едно електрическо фенерче, разгръща леко завесите и осветява зад тях. Изведнъж се обръща смаян към другия:

 

Санитар 2: Бате, ми тия ги нема, бе!

 

Санитар 1: Кои бе?

 

Санитар 2: Па труповете. Ела погледни празни са масите, отишле са си барабар с чершафите

 

Санитар 1: Море главата ти е празна на тебе, ми само ма караш да ставам сега. Я-я отвори, дръпни от там.

 

Двамата отварят завесите и замръзват. Масите наистина са пусти. Започват първите акорди на песента “Стара градска морга”. Санитарите отстъпват смаяни и сядат на масата си, когато труповете се появяват танцувайки пред тях. Докато другите танцуват до масата на санитарите се приближават трима умрели и сядат да играят карти- един залага сърцето си, втори ръката си, трети-очната си ябълка. Лудницат е пълна.

Накаря се появява доктор Ду като другаря Баръмов от “Вчера” и разваля купона им. Мъртвите бързат да си легнат по масите и да се завият сякаш са непослушни деца.

 

                                                            Край на сцената

 

 

Пето действие: „Лека нощ!”

 

Д-р Ду (нахлува развилнял се на сцената): Я да вида сега аз, кой тука се прави на жив! Марш обратно по масите и никакво шаване, че ше ви напраа на луканки! Ше ми живеете ли вие, бе, ше ми танцувате ли! (имитира ги гротескно). А некой да се е надигнал, а ви кремирах всичките, мърши ниедни!

 

Санитар 1 (тъпо): Шефе и ние ли...такова... по масите...?

 

Д-р Ду (заплашително вади един скалпел); Иска ли ви се...! Мама ви проста!

 

Те побягват и се скриват от него. Той мята по тях скалпели, ножици...

 

Д-р Ду (раздира си престилката с истеричен крясък): Татеееееееееей! Защо не ме записа да уча в консерваторията...щях да стана прекрасен виолончелист, или акордионист, да изкарвам пари по сватбите, вълшебен пианист...като Шопен, дори на туба бих могъл да свиря (доктора обикаля възбудено по масите и използва труповете като музикални инструменти...чуват се отделни акорди, докато си играе с тях)

Докато се разправям с чуждите животи си пропилях своя собствен...

 

Вади една спринцовка, за да си направи една ободряваща инжекция. В микрофона се чува въздишка и след нея беззвучен смях...Докторът спира процедурата и се оглежда привидно спокоен.

 

Д-р Ду (сдържан гняв): Добре дошъл, който и да си, ако си здрав, ще те разболея, ако си болен, ще те вкарам в гроба, ако си мъртъв, ще те пратя в ада...

 

Лорд Вейл: Кажете как да не похвалим

                    Сина на нашия бакалин

                    Усърден работлив за трима

                    Със „6” завърши Медицина

                     Но си остана прост касапин...

 

Д-р Ду (фанатично): Кой си ти бе травестит? Пола ли си дошъл да ти сменям?

 

Лорд Вейл(спокойно пристъпва към него): Ц-ц-ц. Докторе, докторе. Преди дишаше лепило и разфасоваше бройлери. Сега се друсаш с морфин, колекционираш човешки органи и гледаш латиноамерикански сериали.

 

Д-р Ду (ухилен злорадо): Какво против имаш сериалите?

 

Лорд Вейл (поклаща глава): Нищо. Дори и аз следя един с твое участие. Казва се „Пациентът Джънки Хамър” и започвам да се отегчавам, защото поради некадърността на доктора,пациента все не може да умре.

 

Д-р Ду (надъхва се): Ти критик ли си, бе, къф ти е проблема?

 

Лорд Вейл (спокойно): Да кажем просто,  че искам да ангажирам главния герой за една лична драма. Но ми е нужен мъртъв.

 

Д-р Ду (с явна ирония): Разбира се! Ама разбира се! Веднага ще умре! Само, че...(вика санитарите си) Онуврий! Викентий!... Първо ше умреш ти...

 

Появяват се санитарите и нападат Лорд Вейл. Ангелът бързо се справя с двамата. После поваля и побеснелия доктор Ду, който го напада с два скалпела.

 

Лорд Вейл се навежда и стъпва с коляно върху гърдите на доктора.

 

Лорд Вейл (спокойно): Пациентът, докторе, погрижете се да не възкръсва повече

 

Д-р Ду ( с треперещ глас): К-кой си ти?

 

Лорд Вейл взима спринцовката на доктора.

 

Лорд Вейл (преди да я занбие спринцовката): Аз съм този който последен казва „Лека нощ!

 

Ангелът забива иглата във врата на доктор Ду. След това се вдига от тялото му и си тръгва, повлякъл мантията след себе си, която гали безжизненото лице на доктора.

 

                               Завесата се спуска

 

Шесто действие: Операцията

 

 

Завесите се отварят. Сцена- операционна маса, закачалка с банка за кръв. Встрани- велоергометър с две ютии на кормилото- играещ ролята на специфичен уред за електрошокова терапия, задействан крачно
Сестра 1 излиза от задната завеса в съблазнителен танц, тя се опитва да упои пациента. След нея излиза анестезиолога, танцувайки подпийнал копаница.

Сестра 2 излиза с инструментариума и танцувайки показва един след друг всички инструменти, които ще бъдат използвани по време на операцията на пациента.

Сестрите и глупавия анестезиолог се лутат като дворни птици около тялото на пациента Джънки Хамър, който лежи готов за поредната операция.


Доктор Ду (влиза в операционната устремено):Давайте да почваме, че няма време…след 17 минути е “Дързост и красота”. Къде е пациентът?

Сестра 1:Легнал е на операционната маса.

Доктор Ду (със съмнение):Рано си е легнал. Да не му е нещо лошо? Гледам че навън е още светло. Заспал ли е?

Сестра 1:Да той…

Доктор Ду (нетърпеливо):Събудете го! Анестезиологът трябва да го приспи. И отворете малко, че ше се издушим тука!

Анестезиологът (гордо):Но аз вече го приспах- бързо и фино, с венозна инжекция в ръката

Доктор Ду (с явна досада):Глупост сте направили! Преди да заспи, трябваше да го разпитаме и да разберем от какво се оплаква. Сега откъде по дяволите ще знаем какво му е

Сестра 1 (възбудено):Той говори насън! Чуйте!

Пациентът (трескаво):…мекиците…готови ли са мекиците?…

Доктор Ду (радикално):Къф е тоя тутманик къде сте ми го довели да го режа, бе!?

Сестра 1 (уплашено към двамата доктори):Извинявайте, че ви прекъсвам, но на земята лежи човек в бяла престилка и изглежда припаднал!

Доктор Ду (злобно):Некой стажант със слаби нерви?

Пациентът (изведнъж напълно събуден):О, това е санитарят който ме докара дотук и ме държа, докато ми слагаха упойката. Сигурно е останал да чака бакшиш.

Анестезиологът (леко сконфузен):Изглежда ръката, която се подаваше под чершафа е била неговата… (продължава почти плачевно) - Колко жалко! Всъщност не може ли него да оперираме? Такава хубава упойка не бива да отива на вятъра.

Доктор Ду (сухо):Не може, този тук ми е по-антипатичен (към пациента)- Тъй и тъй сте буден, кажете ни поне какво ви е, за да не налучкваме след малко като ви отворим…

Пациентът (авторитетно):У мен се наблюдава възпаление в областта, наричана от вас Regio ilioinguinalis dextra…

Доктор Ду (гневно и грубо, размахващ инструментариума около носа на пациента):
Я остави тия глупости и говори нормално. Няма цял ден да се разправям с тебе.

Пациентът (треперещ от уплаха не по Станиславски):Ииммамм аппанддисситт!

Доктор Ду (със заплашителна благост):A-a апандеситченце! Ай стига ве, това всеки го има, дори и кравичките. Няма да седнем да вадим на всеки апандисита, я! Какво си ми направил ти, м?Напасал си ми са като добитък с люцерни некви, подул ми се и ми идва вече нашия, като в хотел, процедурчици да му праиме, апандиситченцето да му вадиме…
(изведнъж побеснява)...А това, че Рич остави докторката, заради Брук и че ще има внук от баща си не те интересува, а? Тебе питам бе, тревопас!

Пациентът (свит в уплах):Ама моля ви, моя е възпален…такова…

Доктор Ду (вбесен го прекъсва):Изгърмя ми бушона. Край! Пътуваш, brother! (към анестезиолога)- Упой го!И тоя път без номера! (гледа манипулацията)- Заспа ли? Толкова бързо? Я виж да не е припаднал от страх! (остро към сестрата)- Скалпел! Изтърва ли го, ти…! (привидно спокоен, с леден глас) – Нищо! Вдигни го! Благодаря! (избърсва го грижливо в престилката си и кресва):- Уволнена си!


Сестра 1 го поглежда за миг и извърта демонстративно очи. Тя  се сменя като на футболен мач със сестра 2

Доктор Ду реже със скалпела, но изведнъж ръцете му се разтреперват, защото има нужда да си вземе поредната конска доза транквилант

Доктор Ду (към анестезиолога дружески): Продължете малко без мене

Докато в края на сцената хирургът си удря инжекция в задника от упор, анестезиолога и сестрата ровят из карантиите на пациента и вадят изпод зеления операционен чаршаф по 50 сантиметрови върволици от кренвиршчета. Сестрата ги взима и ги показва демонстративно на публиката дефилирайки като мажоретка

В това време съвзел се хирургът се завръща. Той е в блажено еуфорично упоение.


Доктор Ду (с вяла усмивка към анестезиолога и сестрата)Намерихте ли го?Намерихте ли го?

Сестра 2:Не.

Доктор Ду (почва да изтегля и да намотава червата около ръката си, сестрата му помага):Продължавайте, черво по черво, бримка по бримка, няма къде да се дене. За какво ми го давате тоя далак, набутайте му го обратно на мястото?…

Хирургът бърка в тялото на пациента и вади разни странни за един стомах работи.

Доктор Ду (вади гумено патенце и го стиска): Меченце...Артефакт

Сестрата: Патенце

Доктор Ду (с детски инат):Меченце!

Сестрата приема мълчаливо

Хирургът вади мобилен телефон от вътрешността на пациента и го разглежда озадачен. Абсурдът идва, когато телефонът позвънява

Доктор Ду (говори по телефона): Да...кого търсите -дробчето го няма, ампутирахме го, да и жлъчката и нея. Пикочното мехурче- пълна му е устата и не може да говори сега...айде!(затваря)

Анестезиологът (притеснен):Дишането му става все по-затруднено и мъчително…

Доктор Ду (с градуиран гняв):Сестра, седнала сте върху гърдите на пациента и го душите, слезте веднага от там!

Анестезиологът (уплашено): Състоянието му се влошава...Губим го!

Доктор Ду се активизира той яхва велоергометъра и върти педалите с бясна скорост, за да индуцира високоволтово напрежение, после, сграбчил двете ютии, скача от още въртящите се педали и допира ютиите като два електрода до безжизнените гърди на пациента. Следва електрошок. Тялото на пациентът подскача от „волтовата дъга“ и остава неподвижно. Доктор Ду повтаря  процедурата с велоергометъра.Накрая стига до там, че допира електродите до собствената си глава, за да види дали са ефективни. Прогнозата е лоша.

Хирургът (ядно към сестрата)Обади се на бърза помощ!

Сестра 2 (държейки слушалката): Дава заето!

Хирургът (въздъхва, че е опуснал и сериал и пациент):Така е!Така е! От некадърни колеги не можеш да се вредиш...

 

Затврят се завесите на фона на „I wanna rock” и всички в операционната куфеят

 

 

Седмо действие: Хоровод към Смъртта

 

 

Лорд Вейл и Джънки Хамър седят един срещу друг в мрака. Разделя ги само една грееща свещ)

 

Лорд Вейл: Джънки Хамър...вечният пациент

 

Джънки Хамър: А вие сте?

 

Лорд Вейл: Една личност, която започва да губи търпение

 

Джънки Хамър: Забелязвам, че нямате сянка

 

Лорд Вейл: Имам...много Там, откъдето идвам. А сега ще взема и Вашата

 

Джънки Хамър: Там...”реката” ли имате в предвид? Много пъти съм стигал бреговете й. Лодкарят Ви ме е карал да се кача, симпатичен човек, малко тих...Но нещо все ме е задържало, все ме е връщало тук.

 

Лорд Вейл: Да, това е проблемът, който дойдох да разреша. Разбирате ли, г-н Хамър, Вие просто отказвате да умрете, а това не е хубаво. Прави лошо впечатление.

 

Джънки Хамър: Така ли? Защо?

 

Лорд Вейл: Вие сте като онези гратисчии, които пътуват цял ден в някой автобус от обръщало до обръщало с един и същи билет. А това започва да омръзва на шофъора.

 

Джънки Хамър: И Вие сте контролъорът който ще ме свали?

 

Лорд Вейл: Не, аз съм този, който бракува рейса.

 

Джънки Хамър: И мислите, че ще ме уплашите с тия глупости?

 

Лорд Вейл: Знаете ли, г-н Хамър, Вие имате имунитет към смъртта, така както таралежът има имунитет към змийската отрова. Но има много видове змии, г-н Хамър. И аз съм най-отровната от тях. Пазя малък списък на хора, които трябваше да навестя преди Вас. Тук е:

 

Марбъл Крик, който сънуваше бъдещето и се опитваше да го променя

 

Малкася Поинт- скрилият сърцето си в пастта на дракон

 

Тристетеа Вехементе- дъждовният човек, той можеше да преминава във всяко едно агрегатно състояние

 

Саркома Дрол- по прякор „празнуващия”, колекционерът на болката

 

Лепроза Дривън- отиващият си на части

 

Грийди Максмара- мъжът, който заменяше живота си за живота на другите...

 

Все мошеници, приживе- играчи, а сега просто имена върху надгробни камъни.

Джънки Хамър е последното име в този черен лист.

 

Джънки Хамър: Впечатляващо! И знаете ли аз защо не можех да умра.

 

Лорд Вейл: Защото сте заченат непорочно

 

Джънки Хамър: Това е вярно, майка ми ме е родила девствена, но какво общо има раждането със смъртта ми?

 

Лорд Вейл: Ами как може Краят да е реален, щом началото е абсурдно...

 

Джънки Хамър:Значи Вие не вярвате в непорочното зачатие?

 

Лорд Вейл: Мистър Хамър, аз съм демон, а не съм глупак.

 

Джънки Хамър: Говорите сякаш сте познавал майка ми.

 

Лорд Вейл: Познавах я. Познавах и баща Ви...

 

Джънки Хамър: Баща ми. Невъзможно. Кой е той?

 

Лорд Вейл(заповядва към сестрите): Снемете превръзките!

 

Сестрите приближават, щракат с ножици и пеят:

 

Хор: Ето най –сетне настъпи момента

         Махнете превръзките на пациента!

 

Джънки Хамър: Спрете! Не искам!

 

Хор: Махнете превръзките на пациента!

 

Джънки Хамър: Светът не е истински!

 

Хор: Махнете превръзките на пациента!

 

Джънки Хамър: Каменен ангел от фреска откъртен

                            Политам със викове „Аз съм безсмъртен!”

 

Хор: Свалете превръзките нека да видим

         Лицето на този- от Ада невидим

         Свалете превръзките...

 

Свалят бинтовете от лицето на Джънки Хамър прилича на това на лорд Вейл

 

Лорд Вейл: Стоиш пред истината. Няма вече маски!

 

 Джънки Хамър: Коя е истината?

Лорд Вейл: Аз съм баща ти!...Ела с мен сине, дълъг път ни очаква...

 

Джънки Хамър: Къде отиваме?

 

Лорд Вейл: Къде отива огънят, когато угасне свещта?

                    Накъде полита сърцето щом зазвучи... песента...Чуй!...

 

Чува се мелодия от тъжна народна песен. Лорд Вейл се изправя и мантията пада от раменете му. Той протяга ръка към сина си и двамата прегърнати през раменете поемат в тежко хоро към дъното на сцената. Завесите там се отварят и пред тях се открива тронът на Смъртта.

 

Осмо действие: Съдбата на Лордовете

 

Бащата и синът се изправят прд Смъртта

 

Лорд Вейл: Милейди, водя Ви един дълго чакан гост

 

Подпирайки се на косата си смъртта се приближава до двмата и гали слепешком лицата им.

 

Санта Муерте (злорадо): Виж ти, виж ти...каква изумителна прилика. А майката, коя е майката? О защо ли питам, сигурно е някоя от богините на плодородието- само те са толкова дащни и химените им зарастват всяка пролет.

 

 Лорд Вейл (скръбно): Аз изпълних клетвата си към Вас, време е и Вие да удържите на думата си. Освободете ме!

 

Санта Муерте (насмешливо): Да Ви освободя? Но Вашият пост е прокълнат! Кой друг би дръзнал да поеме тежестта му? Не, не още! Трябва време...

 

Лорд Вейл (разгневено): Милейди, но Вие обещахте!

 

Санта Муерте (остро): Лорд Вейл, трябва да ме разберете, Вие просто сте най- подходящ, единствения подходящ...

 

Лорд Вейл (заплашително се приближава до нея): Милейди!

 

Косата в ръцете на сляпата жена подкосява краката му и се опира във врата на падналия ангел.

 

Санта Муерте: Знаеш, че това сечиво е опасно, мога да те разделя на две безсмъртни половини.

 

Лорд Вейл задъхан от болката е готов отново да се хвърли към нея. Синът му го спира.

 

Синът (гордо): Татко недей! Стара Смърт, дай му мир. Аз ще заема неговото място!

 

Санта Муерте (със зла усмивка): Арогантен като баща си!

 

Лорд Вейл (с болка): Синко не бива да го правиш!

 

Санта Муерте (прокарва пръст през косата си): Трябва да помисля

 

Лорд Вейл (разкаяно) Защо те доведох при Нея. Сега съжалявам. Исках да те избавя от оброка, който сам ти дадох- да бъдеш безсмъртен, там където всички останали са смъртни.

 

Санта Муерте (зовещо към лорд Вейл)...Аз знаех, че ме лъжеш. Знаех, че го криеш там сред смъртните...Нима не знаеш че никой не остава скрит от мен?

 

Лорд Вейл (продължава сякаш не я чува)...Да виждаш болката им и да страдаш за всеки, който губиш, а те на свой ред до един да се изпълват с омраза към теб и да ти завиждат за  твоя дар.

 

Синът: Не съжалявай! Аз сам избрах пътя си. Не искам повече да бъда плячка. Ще се превърна в преследвач на сенки...сам Ловец без сянка...И един ден също като теб ще прехвърля бремето на друг и ще заслужа своето Освобождение.

 

Санта Муерте: тогава значи си разбрал и ти от днес ще бъдеш Вестителят, последователят на Хермес, Танатос и Лорд Вейл. Баща ти ще получи обещаното, а аз ще имам своя нов „жетвар”

 

Лорд Вейл (скръбно): Прощавай, сине!

 

Санта Муерте (величествено): Започнете церемонията!

 

Два тъмни ангела донасят тежката мантия на и я поставят върху раменете на новия лорд. Звучи песнопение:

 

Ангел на смьртта, Ангел на смьртта!

Пропьлзи изпод прьстта

Льхтящ целия на леш

Идваш да ни прибереш

Ангел на смьртта,о, Ангел на смьртта!

 

Твоите очи, те- твоите очи-

Кьрвави дупки

Плачат ли за нас така

Както ален дьжд по залез нявга пада

Над жадни гробища

 

Черните камбани пеят-черен хор

Прьснал бродни сьнища

Пред теб

Ангел на смьртта, Ангел на смьртта

Твоите криле са тежки дипли гнила пльт

И от тях се рони влажна и воняща нощната земя

 

Моите приятели. Моите приятели

Вички те те срещнаха

Нощем аз ги чувам как вьздишат

Плитко под прьстта

 

В пеплта на крематориума

Аз намерих овьглени прьсти-свити в твоя знак

И следи, и стьпки през могилите свещени

Аз по тях поемам

За да стигна до ония вратници червясали

Под черната дьга

И да похлопам на решетката от кости

С овьглени прьсти…

 

Моите приятели

Ще ме посрещнат

И ще ми помогнат да сваля крилете си

Натежали от приспани сьнища

И будна прьст…

 

След края на песнопението Джънки Хамър тръгва към публиката. Зад него мъртвите вървят протегнали безжизнените си ръце. Завесите които се спускат зад гърба на ангела отрязват мъртвите от света на светлината и само ръцете им остават протегнати като цветя. Новият лорд остава сам пред завесата загледан с тежкия си поглед в „живите”, които го очакват.

 

К Р А Й

 

 

 


2006-12-25