БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА


счупената чаша ...на сърцето

Силва Грийн (dakota)

Раздел: Други стихотворения  Цикъл:

Изгорете ми раните
с огън в жертвена клада,
посипете ме с пепел -
ослепете ме с  радост.


От сърцето ми малко -
направете си чаша.
И във нея сложете
капки кръв от душата ми.
И изпийте до дъно
сгърчената ми болка -
да откриете колко
истинска бях - неотровна.
(А във унес  ще
кажете:
- Тя си беше виновна...)

От небето надвесено
пак ще капят звездите,
като въглени тъмни
ще кръжът безразлични.

Ето празна е вече чашата
на сърцето -
на земята разби се,
счупи се във небето.


С незарастващи линии  
по лицето изписани -
недоверието грубо
ме беляза с камшика си.
Няма нищо по-силно от
подтискана обич -
нито нещо по-гибелно
от безмислена злоба.

 Носех те във душата си
като смисъл последен -
ти стоеше безропотно
... и  при тях ме заведе.

 


2006-12-17