без право на живот

...Измих от кал със сълзи -
и с коса,
плодът незрял опитах да повия:
„Не всеки има право на живот”
- прошепна ми ...докато почина.

Небето се спои във мрак дълбок -
наведена застанах на колене,
Земята се тресеше цяла нощ
кръвта в утробата простена
Лицето криех в дългата коса,
сегиз – тогиз повдигах си очите,
разголих се  - до черните недра
и мъртвото ми щастие изписка.

Търсене