БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

Африка - да ти разкажа

Надежда Ангелинова (edna)

Раздел: Пътеписи  Цикъл:

Искам да ти разкажа Не обичам прекалено много захар в пейзажа, и сметана не обичам, макар че в кафето, да! Започвай да си представяш! Африка. 10 години преди да отида там, португалците били изгонени от страната, къщите, машамбите /стопанства/, курортите, заводите - всичко това национализирано. Щели да строят комунизъм. Не за това ми е думата обаче, за това друг път. Без да искат бяха направили така , че аз да се почуствам в рая за седмица. От тогава съм такава блага и добра. Със група геолози се озовах на брега на една лагуна. Мястото на което отивахме било преди революцията световно известно курортно селище. Там са се образували, сигурно още се образуват най-добрите за сърф вълни. Естествено за 10 години курорта в ръцете на неграмотните дошли от матото хора, беше добил, меко казано запуснат вид.Трябваше да преспим в хотел със гръмкото име Понто да оро - Златна точка. На хора, които обичат лукса на хотелите с 5 звезди най-малко, това което разказвам може да им се стори смешно, обаче... Пътувахме с джипа на геолозите. Пътищата и те се скапали, пътуваме бавно, почти тържествено, като ми показват забележителности и не толкова. Спряхме да видя хипопотами в реката Лимпопо, после почивахме, за да не се уморявам. Аз обичам да се държат с мен така - установявам! Поради всички тези спирки пристигаме по тъмно. Има само една лампа до администратора,а аз си поисках стая на първия етаж, всички са уморени, тръшвам се едва ли не с дрехите и заспивам. Мисля, че даже не обърнах внимание на това ,че от душа тече кафява вода, че са ми дали апартамент, а аз съм сама, че има място за телевизор, хладилник, барче , а тях ги няма. Събудих се от песен. Странна. През прозореца видях най-главозамайващото нещо, което съм виждала през живата си. Стаята ми се оказа високо над лагуната, прозореца гледаше навътре, над едно безумно синьо пространство, гладко като огледало, без вълни, и по него се плъзгаше лодка, като парче лед по мрамор. В лодката имаше мъж и жена. Мъжът гребеше, жената хвърляше мрежа и пееше. Движенията и на двамата бяха като балет, като измислени от някой хореограф сюрреалист. Тогава почуствах , че живея! Другите неща, друг път. После започва смешното! В желанието си да съм по-близо до водата, аз избрах първия етаж, а имаше такива които взеха стаи на четвъртия. Хитро са ме гледали и нищо не казаха. Така не ми спестиха гледката на изгрева. Казах ли, че точно тогава слънцето изгряваше? Не ми спестиха и слизането четири етажа надолу. Просто откъм сушата, хотела има един етаж, откъм лагуната четири, като моя се оказа най-отгоре. Слизам на плажа. Мечта - ситен златен пясък, само два метра широк, но за това пък се сипе между пръстите на краката, гъделичка и ти вика полегни малко. Обаче аз не! Водата ме е омагьосала, и мами, мами! Гладко огледало, слънцето си е направило пътечка, хоризонта е далече, а наоколо са най-възхитителните скали, които съм виждала - със цвета на залез. Опитвам с крак водата-топла. След минута съм вече на около двадесет метра навътре и продължавам по посока на слънцето. Само този който не го е правил на изгрев - да плува по пътечката, няма да ме разбере, за останалите - като истинско! Божествено усещане на лекота, близко до летене! В този момент на блаженство, усещам, че някой вика и то вика на мен, защото наоколо, пък и по брега, там далече, няма никой. На брега има някой и това е викащия. Познанията ми по португалски стигат за да разбера това :-Вамош, вамош синьора - Елате, елате синьора! Решавам , че е нещо важно щом толкова се е развълнувал човека и прекъсвам блаженството си и плувам обратно. На брега с изненада виждам непознат човек, които явно е разтревожен от нещо. Хваща ме за ръката и успокоително ме потупва по нея, като в същото време изглежда и притеснен. От устата му се сипе поток от думи, като на бързината на говорене може да завиди и спортен коментатор. Нищо не разбирам, за това повтарям:-Но сей, но сей! Не знам, не знам - в превод. И си мисля:- Е кой ще сей пък сега и защо тоз човек се е разпенявил толкоз. Човека - двуметров негър, между другото симпатичен, ме хваща за ръка и аз си помислих за едни неща....Наоколо никой, другите още спят, жива душа няма. Та така държи ме за ръка, аз се дърпам и обяснявам нещо, той също се опитва да обяснява ,и ме води нанякъде... Стигнахме на мястото където скалите завиват. Зад скалите направено от тръстика, като по онези филми дето им викат сапунки, заведение, с бар, столчета, усмихната със 40 зъба негърка в капулана /парче плат/ увита само около бедрата и. Негърката се хили и посочва някъде зад заведението и двамата ме водят натам. Аз си мисля: - Край тук си останах, сега ако не ме изядат, ще ме дадат на бунтовниците /и такива имаше/ и никой няма да чуе за мен. Обаче зад постройката хората се спират и ми сочат нещо. На една голяма плоча, лежеше риба с ръста на негъра до мен. Устата и ми се видя пълна с пирони и достатъчно голяма за да лапне наведнъж дакела от любимата ми заглавка за реклами, барабар с другите дакелчета и пилето. Та с жестове се разбрахме, че тази риба плува ей там, дето аз съм се правела на морска сирена, обича да те гризка когато не подозираш, а аз повече няма да правя така, щото ще се наложи да скачам на един крак евентуално. Това показано нагледно със много хилене от тяхна страна и постепено настръхване на косата от моя. Минута, две, гледах рибата, даже ми стана симпатична и след много :Обригада, обригада! - демек благодаря, се оттеглих към хотела. После петте дни които бях там непрекъснато срещах ухилени физиономии и ако не е било от любезност, със сигурност целия курорт знаеше за "Оная дето плува между зъбите на Голяма риба" Другото друг път! И по - нататък. И по-нататък имаше още смешни и невероятни неща. Съдейки с нашите мерки другите , понякога се озоваваме в твърде трагикомични положения. На другия ден реших, че ще изчакам останалите за да ходим на плаж, а не да се забърквам в разни екшъни и за това реших да се поразходя. От малка ставам много рано сутрин , защото все ми се струва, че нещо интересно ще се случи докато спя. Пак бях станала с изгрева и ми се видя подходящо да се разходя из курорта и да се опитам да си го представя така както е изглеждал.
2003-03-20

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)