Безразличие

/или епитафия на съвременността/

С какво ли на живота епитафа
ще обобщи, ще поизлъже или скрие
това, което мъртвите ни не видяха?!
А то ще значи-не видяхме ние.

Тъй очевидното очите ни бодеше,
не с доблестта от песента за Йово.
Болеше, вярно, някога болеше.
Но днес смъртта ни има наготово.

Такива призрачни сме, че се плаша!
Плътта е зрима след убити полети.
Навярно само любовта е наша...
Спасената във детските ни пролети.

Пораслата любов умира в страсти.
В компромиси, и в логика, и в грешки.
Това било "житейското израстване"!
Кралете на духа да се превърнат в пешки.

Да недовиждат видното. И да не искат.
Смъртта приживе да ги има наготово.
Един живот! И да не струва риска
да стане стих от песента за Йово?!

Да бъде повече от топло и от сито.
да бъде повече от страсти и удобства!
Смъртта ще ни пресее с рядко сито.
Със ситото на всичките ни робства.