БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

Kraftwerk - Бъдеще-минало

Ники Русиновски (djsupermax)

Раздел: Публицистика  Цикъл:

 

“Извинявай за незнанието ми, но кои са тези?” Тази фраза, произнесена с леко неудобство, чувах най-често от повечето си познати на възраст под 30 в отговор на опита ми да споделя, че ще ходя на концерт на Крафтверк и – о, чудо! – ако имам супер късмет, ще взема интервю от тях. Кои са Крафтверк? Добър въпрос…

 

Много малко групи в историята на музиката са успели да бъдат толкова мистериозни, митични, изплъзващи се, влудяващо ексцентрични колкото Крафтверк. Още по-малко на брой имена пък са успели да окажат такова смазващо влияние върху музиката за десетилетия напред. Но никоя друга група не е успяла да бъде едновременно и двете тези неща. 


Изобретеният и наречен от самите тях
стил robot pop е повлиял на почти всяко ново нещо в музиката през последните 30 години – от новата вълна до техното и дори хип хопа. Най-невероятни имена – от Франц Фердинанд до Кайли Миног – ги цитират като свои любимци и влияния. Дори Майкъл Джексън ги е молил за съвместна работа през 70-те. Не броим хора като Депеш Мод, Дафт Пънк, Пет Шоп Бойс, Ню Ордър и дори Мадона, които откровено са заимствали сериозно от тяхното наследство.


Групата е създадена в края на 60-те от Ралф Хютер и Флориан Шнайдер, двама германски студенти по класическа музика в дюселдорфската консерватория. В началото те свирят в група, наречена Организейшъни се вдъхновяват от прогресив рока от края на 60-те. Вдъхновени от минимализма като арт идея и от технологиите, те постепенно развиват една революционна музикална концепция за въображаемата “техно” музика на бъдещето – хипнотично минималистична музика, описваща далечното бъдеще, изпълнена изцяло с електронни инструменти.


За да реализират вижданията си, създават групата Крафтверк (електростанция на немски) и собствено студио, наречено «Клинг Кланг»  (Щрак-щрак, с извинение, от немски). От 1971 до 1973 издават три албума, но музиката им по това време все още е акустична, хаос от звуци и импровизации, сред които рядко се улавя някаква мелодия. Неслучайно днес музикантите не искат и да чуят за преиздаване на тези ранни свои творби – те са откровено неслушаеми и нямат никаква музикална стойност извън факта, че са началото на една от най-значимите групи в музиката.


Големият пробив прави четвъртия им албум,
Autobahn (74), който излиза и в Америка и предизвиква истинска световна сензация. Следващите три - Radio-Activity (75), Trans-Europe Express (77) и особено The Man Machine (78) бележат още по-рязък скок нагоре. Отчитайки световната си популярност, групата записва някои от тях на немски и английски и вмъква в останалите още езици, сред които руски, френски и дори японски. По това време членовете на Крафтверк вече сами се определят като хора-машини, като автомати и си позволяват на публични участия да поставят на сцената вместо себе си 4 манекена-роботи, създадени по външния вид на всеки един от тях.


На върха на популярността си групата внезапно изчезва напълно, спира да дава интервюта, не публикува повече свои снимки, отказва всякаква публичност. Три години по-късно се появява с поредния смайващо авангарден визионерски сай фай албум –
Computer World (81). По това време тя вече има десетки подражатели, които развиват новите звуци в цели стилове, а синтезаторите и електрониката намират масово приложение в поп музиката. Ако не броим внезапно появилия се през 83-та самотен сингъл Tour De France, Крафтверк отново изчезват, този път за цели пет години. Следващият албум Electric Café (86) е малко по-далеч от новаторството на предишните проекти и експлоатира предимно стари идеи.


Следващите 19 години Крафтверк пък въобще не издават нов студиен албум. През 91-ва излиза сборният албум с обновени в клубни версии техни хитове
The Mix. През 99-та се появява сингълът Expo 2000, а групата започва да прави отново и концерти, но само по 5 годишно – по един на всеки континент. През 2003 (с 20-годишно закъснение!) излиза обещаният Tour De France Soundtracкs.


След 78-ма Крафтверк практически не дават интервюта, не публикуват свои официални снимки. Не изнасят концерти - споменавали са бегло, но постоянно, че мразят турнетата. В «Клинг Кланг студио» не се допускат външни хора, в сградата му не се внасят мобилни телефони, а стационарни там никога не е и имало. Четиримата  записват постоянно, но не издават албуми. Бродят слухове за повредени и изгубени проекти като легендарния
Technopop. Бивш член на бандата споменава инцидентно за “километри” записан материал. Групата очевидно често не е в състояние да завърши работните си проекти или да материализира идеите си. Става дума за неосъществени записи, неиздадени албуми, чести технически проблеми по време на концерт, за идеи като тази за концерт на четиримата роботи, управлявани чрез спътникова връзка от музикантите, седящи в своето «Клинг Кланг студио». Или за самоубийствени от маркетингова гледна точка действия като недовършеното по средата турне 91-92, анонсирания и неиздаден 20 години албум Tour De France, отказът да пуснат на дискове първите си 3 албума.


“Ние не живеем по график за издаване на албуми”, казва Ралф Хютер. “Нямаме 4-годишен маркетингов план”. Всичко това определя Крафтверк буквално като електронни анархисти. Но Ралф възразява на такова твърдение. “Всички ние живеем в пазарна демокрация и в капиталистическа диктатура. За щастие, има и други енергии наоколо, има съпротива срещу това. Да, ние сме част от тази съпротива. Аз обаче предпочитам да казвам, че
просто сме автономни. Израз на това е идеята да се самопродуцираме”. Крафтверк са лицензирали каталога си на EMI и оттам нататък не желаят да се ангажират с никакви срокове и обещания за каквито и да било проекти..


Всичко свидетелства, че те наистина работят, но влудяващо бавно, което ги прави едно от най-непродуктивните имена на всички времена. Причините са техният перфекционизъм и концептуалното им разбиране за изкуство, което обвързва направата на един продукт не просто с аудиозапис, а с визия, шоу и идея. Други причини са фактът, че явно никога не са напълно доволни от направеното, известен мързел, както и това, че арт идеите им често са толкова авангардни, че са технически неизпълними за времето си.


И изведнъж, 20 години по-късно всичко се променя
като с махване на вълшебна пръчица. Днес Крафтверк обикалят цял свят. Пускат двоен концертен диск, готов е лайв DVD, говори се за осем дигитално ремастерирани албума на пазара до месеци, а пред очите ми Ралф небрежно обещава чисто нов материал “скоро” и говори за любопитни бъдещи проекти-колаборации.


Над двучасовия лайв на Крафтверк е най-невероятното и естетически съвършено концептуално шоу, което съм виждал в живота си. Или ако предпочитате – арт пърформънс. Преди началото му се нареждам пред щанда, за да си купя оригинална тяхна фланелка за 24 лева, колкото е и цената на билета за концерта. Опашката е забележителна – пред мен е
DJ Стивън от Метрополис, пред него е МС Камен (Спасов), на когото припомням, че преди десетина години съм си купил от първия направен от него легален магазин за музика в България оригинален сборен диск на Крафтверк в лимитид едишън (1000 бройки за цял свят) за безумна цена, а пък пред него е Николай Маджаров-Файчето от Тибетски сърца. Най-отпред пък е застанал още някой, чиято физиономия съм виждал десетки пъти на разни специални мероприятия, но чието име в момента съм забравил, а зад мен чинно се нарежда Ясен Петров, с който си припомняме как сме съветвали - преди години! -  Фънки да приеме пристигналата отнякъде оферта за концерт на Крафтверк, обяснявайки му, че това е събитие, което се случва по-рядко от кацането на човек на Луната и ще привлече (поне) половината Балкански полуостров в София. Днес Крафтверк любезно правят дълъг околосветски тур, като поне седмица е отделена само за балканското им минитурне, а публикат е откровено скромна за зала като „Фестивална” – няма и 2500 души...


Преди началото на шоуто сцената е покрита със завеса. Със старта на музиката към публиката светват 4 прожектора. С нарастването на звука те постепенно се придвижат към сцената, обръщайки се в един момент към завесата. Началото на ритъма отваря завесата, където зад скромни стойки са застанали четирима души в костюми с по един лаптоп пред себе си. В общи линии, малко над 2 часа те не помръдват, не тактуват, не показват емоции – като машини или по-скоро като манекени на витрина. Въпреки това публиката едва не вие от възторг – когато изобщо може да си затвори ченето от изумление. Колосалният екран зад музикантите предлага стъписващо мощна визия. И макар че може да сте имали късмета да попаднете на техните клипове по
MTV или VH1, то прожектирането им на живо придава нови измерения на познатото видео. Кулминацията на шоуто е малко преди финала, когато под звуците на основополагащия хит The Robots музикантите дори не са на сцената, а вместо тях там танцуват 4 робота с техните ликове. Преживяването е сюрреалистично, като фантастичен футуристичен филм на живо. На финала четиримата изпълняват Musique Non-Stop, като всеки от тях прави кратко „соло”, след което напуска катедрата си, покланя се сдържано и излиза от сцената. След излизането и на последния (Ралф Хютер) остава да звучи фразата „мюзик нон стоп”, а 4-те прожектора от началото светват и бавно потеглят обратно от сцената към публиката, опитвайки се да внушат семплото, но ефектно послание, че „музиката не спира”, а само преминава от музикантите към слушателите им в залата.   


Минути след края на концерта чакам за обещаното интервю, все още допускайки, че това е някаква грешка, макар да съм видял вече 1-2 интервюта, дадени по телефона за БГ медии и няколко за големи чужди издания. Да, съобщават ми най-накрая, Ралф ще приеме мен и двамата ми колеги от други издания, но категорично отказва да допусне фотографи, макар че и това беше предварително съгласувано.


Посреща ни благ, фин и поддържан човек в 50-те си години. Отношението му е неформално, любезно, спокойно. Възпитан, с маниери на университетски преподавател. Той е отворен, слуша, отговаря съвестно и охотно, иронизира. Нищо общо с онзи студен робот, който видяхме на сцената. Здрависва се с нас, предлага ни банани от купата плодове и се опитва да запомни кой от нас каква медиа представя.


“С вас ли говорихме по телефона?”, пита той, след като чува името “Ритъм”. “Не, не с мен”, признавам. “Но четох тези интервюта
, за които питате. И бях много изненадан. Вие не сте давали интервюта от може би 30 години.” Това, разбира се, не е съвсем вярно, но можете да го прочетете във всеки материал, посветен на групата тези дни, дори в “Таймс”. Провокацийка. Така де, аз съм журналист.


Ралф ме поправя меко, но настойчиво: “О, не, ние просто даваме интервюта, само когато имаме нещо ново - правим нова музика или композираме - въобще, когато имаме нещо, за което да говорим.”


“Все тая. Не сте издавали нов студиен албум от
Electric Cafe през 1986-та.”


Ралф: “През 99-та направихме мини албума
Expo 2000. После ремиксирахме някои неща. През 2003-та издадохме и Tour De France Soundtracks. После работихме в нашето «Клинг Кланг студио» върху това да станем по-мобилни и след това имахме концерти, ъъъ...” , той изброява дълго и подробно всички места, на които са свирили в последните години и после ме поглежда въпросително дали съм съгласен с него.


“И сега стигнахте до Балканите.”

“Да, за пръв път сме тук. Много ни е интересно да видим и тези места”, казва той.


Заговаряме за концерта. “Работим на лаптопите си”, обяснява той недоумението ни какво точно правят на сцената, след като там май няма инструменти, а само катедри, в които четирмата гледат съсредоточено почти без да помръднат два часа. “Музиката е в тях. Дигитализирали сме всичките си файлове, даже и онези от 60-те и 70-те, записани тогава на магнетофонни ленти. Ние я моделираме на живо. Иначе цифровизирането на файловете ни помага да работим по всяко време и на всяко място, дори докато пътуваме”.


“Идваме от следвоенното поколение в Германия”, казва Ралф след като го връщаме към началото на групата. “Трябваше да започнем отначало, от нулата, в културен вакуум. Може би сте гледали това по филмите, особено в тези на Фасбиндер. Всичко тръгна пак от нулата - литературата, изкуството. Тръгнахме в края на 60-те и трябваше да изобретим собствен музикален език. Живеехме в индустриален район, най-големият в Европа - Рейн-Рур, на 20 километра от Холандия и Белгия и на аутобана за Париж. Идвахме от различни култури, с различни езици. Конструирахме собствен език, музикален ритъм, структуриран върху фонетиката”. И тук той вокализира: “Боинг бум чак, боинг бум чак! Синхронизирахме го с компютърни графики, изображения, също рисувахме с приятели, с поезия, направихме дизайн и създадохме едно аудиовизуално шоу”.


Ралф обаче не е съгласен с нашето твърдение, че музиката им е технократска. “Технологична – да, технократска – не”.


“Имахме визия, още от самото начало”, връща се той пак към онези времена. “И просто я развихме. Работихме в студиото върху нея с моя приятел Флориан Шнайдер, включихме различни музиканти, художници, техници,
режисьори, оператори, по-късно и компютърни програмисти. Изработихме визия, която се превърна в нова арт форма. Не е само музика.”


“К
огато купих първия си Мууг синтезатор, той струваше колкото Фолксвагена ми. Аз бях още студент и това беше много, много скъпо. И той беше монофоничен! Използвахме го в първите ни албуми, беше 72-73 година. Година по-късно записахме Autobahn и благодарение на моя приятел Флориан тогава вече имахме още един. Просто ни трябваше за композициите да го настроим да прави тези ефекти бжиуц и след тях фиу-фиуууу. Същото беше после с Tour De France, където включихме звуци от моите велосипеди. Те също трябваше да бъдат направени много гладки, „течни” на слух. Защото докато караш, аеродинамиката не ти позволява да чуваш и няма много звуци. Затова карането е в тишина. А като започнеш да чуваш звуци фшиу-фшиу, значи има нещо пред тебе. И като започнеш да чуваш дишането си твърде силно, значи вече си близо до финала. Така че има много философия в мислите ни и в нашите песни”, лека усмивка заиграва по устните на Ралф.


“Сега в последните години отидохме на много нови места по света”, скача мисълта му. “Сега тази музика електрото е навсякъде. Нещо като техно анархия. Всеки си е отворил студио, накупил е компютри. Вече не е така скъпо, както когато ние започнахме. Ние имахме магнетофонни ролки, Ревокси, Рейзърблейд машини за редакция, кабели. Студио обурудването беше тежко и даже не можехме да пътуваме до Америка. Само веднъж бяхме в Япония, защото беше адски скъпо. А сега сме мобилни и ходим навсякъде. Срещаме много хора, ходим в клубове – нашата музика е танцова музика, интелектуална музика. Тя е музика на чувствата едновременно - използваме дори сърдечен ритъм в нея. Това «дум-дум» в
Kardiogramm са звуците на сърцето ми, докато карам колело. Вземам и звуци от хобито си - каране на велосипед. Всичко това е музика на ежедневието – взета от средата, която ни заобикаля, от влакове, от колите (това е звукът на стария ми Фолксваген в Autobahn). Мисля, че хората го разбират и това за нас е чудесно. Дава ни възможност да пътуваме повече по света.”


“Понякога наричахме студиото си "електронната градина", признава той в отговор на друг въпрос. “И просто трябваше да работим в него и да се развиваме, да растем. Технологиите просто се развиха в нашата посока. Нещата ст
анаха малки, днес имаме дигитални камери, рекордери, мобилни устройства. Това е голям шанс. За да работиш като Бетховен, някога е трябвало да получиш пари от краля, за да осигуриш оркестър и музиканти и да можеш да чуеш накрая своята музика изсвирена. А сега аз имам песни буквално в пръстите си. Чувствам се по-скоро като конструктор. Все едно имам нужда просто от хартия и молив. Всички музиканти имат компютърни файлове и могат да конструират звуци. Това е един удивителен шанс за креативния композитор днес”.


“Би ли ми отговорил на няколко кратки въпроса в по-бързо темпо?”, моля го. “Аз ще ти давам началото на изречението, а ти ще го довършаваш с няколко думи или фрази - както решиш”. Ралф отначало не разбира точно какво имам предид, но се съгласява.
“Просто завършваш фразата, която аз ще започна”, пояснявам му.


Н.Р.: Първата е: Крафтверк са....?

Р. (след секундно двоумене): ... хора-машини. 

Н.Р.: Крафтверк е...?

Р.: Каква е разликата? Това не е ли същият въпрос?

Н.Р.: Разликата е, че Крафтверк Е... например някакъв вид феномен.

Р.: Феномен ли? Крафтверк е... техно музика. Или електро музика.

Н.Р.: Следващото голямо нещо от Крафтверк ще бъде...?

Р. (схваща играта): Лайв албумът, който излиза тази или другата седмица. И DVD-то, записано на живо миналата година на концертите ни по света. Записахме ги всичките, редактирахме ги и DVD-то излиза следващия месец. По-късно  - и нова музика.

Н.Р.: Вие сте обсебени от бъдещето, защото...?

Р.: ... защото е неизбежно. (смях)

Н.Р.: Вие сте обсебени от технологиите, защото...?

Р.: ... защото това е ежедневния ни живот, това, което ни заобикаля.

Н.Р.: Интернет е...?

Р.: ... просто форма на комуникация. Нематериална.

Н.Р.: МР3 е...?

Р.: ... просто форма на компресиран звук. (иронично) Нали? Начин за слушане на музика.

Н.Р.: Любовта е...?

Р. (небрежно): ... любовта е интересна. (смях)

Н.Р.: Сексът е...?

Р. (заинтригувано): ... сексът също е интересен. (смях)

Н.Р.: Мирът е...

Р. (сериозно): ... много важен!

Н.Р.: Европейският съюз е...?

Р.: ... също важен според мен, за да се случват по-продължително нещата в живота на хората на изкуството. (леко се усмихва) И е време за глобални промени в администрацията, за да може тя да следва хората на изкуството.

Н.Р.: Ти вярваш в...?

Р. (леко затруднен) :... вярвам в настоящето. И в бъдещето може би?

Н.Р.: Наистина ли вярваш в бъдещето?

Р. (твърдо): Да.

Н.Р.: Сега, в този момент?

Р.: Да.

Н.Р.: Не вярваш в...?

Р.: ... не вярвам в миналото. (смях)

Н.Р.: България е...?

Р.: ... много нова страна за нас и бяхме много изненадани днес, като дойдохме след тези планини, пътища и тунели. (с определно добро чувство) Много е отворена и на мен ми прилича много на Италия с това слънце и тези хълмове. Първата ми мисъл беше да покарам колело, понеже си нося и велосипеда с мен...

Н.Р.: Тук?!

Р. (усмихва се): Аха. ...и да се поразходя с него.

Н.Р.: Ти не харесваш такъв тип интервюта като това, защото...?

Р.: Не, защо? Харесвам интервютата... когато имаме какво да кажем.


С
последното съсипва предварително изработената ми хитра концепция за финално изречение. Искаше ми се да се разкрие като човек, да разчупя този имидж на робот, ако мога и затова избрах такива въпроси и такава форма на интервю. Дребни психологически трикове (нали казах, че съм журналист). След известно колебание му казвам част от предварително намисленото: “Всъщност не вярвам, че вие сте истински. Наистина ли съществувате?! Вие сте просто един мит!” Ралф:. “Да, ето ме, аз съм тук... и съм (замисля се)... много.... ъъъ, много истински. Да. Пак се усмихва.


Връщаме го отново към миналото: “Учил съм архитектура”, обяснява той.
Но не я завърших. Всъщност архитектурата не се е отразила на музиката ни, а точно обратното. Заради това не завърших. Първо почнах да не ходя в университета понеделниците, после и вторниците, после и другите дни и накрая се отказах. Понеже ние всяка неделя свирехме музика по джаз клубовете, в разни арт среди, в художествени галерии, по студентски партита. И не можеше да се вършат двете неща едновременно. Защото не беше само музиката. По тези места имаше просто едни бели стени и ние постепенно вкарвахме прожекции, рисунки, дизайн и така създадохме Крафтверк”.


Кога да чакаме нов албум, нови записи след такова дълго прекъсване във вашата кариера?” Неизбежен въпрос. Ралф отговаря невинно: Не, ние никога не сме правили прекъсвания, това е пълна фантазия. (смях) Напротив, именно ние сме изобретили 168-часовата седмица.


“И
маме един много добър приятел”, съвършено неочаквано казва той минути по-късно в отговор на съвсем друг въпрос. Александър Баленеску, от един струнен квартет и има планове... не бива да говоря за това, понеже той е от Букурещ и може би ще направим някои комбинирани неща с Баленеску Квартет ... не трябва да говоря за това, но имаме идея да направим съвместно неща като Trans Europe Express... но засега това още не е окончателно уточнено. Може би ще отидем там”, добавя финално той.

 
Електрониката не е нещо, което може да се свърже с едно конкретно място, където тя се установява”, казва Ралф в отговор на друг наш въпрос. Тя живее навсякъде – в Токио, в Детройт, в Дюселдорф. Има ли електронна сцена в София - клубове или хора?”, пита той. - “Да, но са малко ъндърграунд”, отговарят му колегите. – “Не би трябвало – след нашия концерт...”, казва той привидно сериозно. Този човек целият е фина (само)ирония.


Чел съм колко са некомуникативни Крафтверк. Но съм чел и че на това турне проявяват интерес да ходят по партита. А човекът срещу мен е много жив и доброномерен. “
Искам да ти дам този флаер”, казвам му на раздяла и му подавам малкото листче. Той е за НЕофициалното афтърпарти на Крафтверк тази нощ”.


Р.
(заинтригувано): Къде е това?

Н.Р.: В един ъндърграунд клуб, наречен Три уши.

Р.: Късно ли ще бъде?

Н.Р.: Не, даже мисля, че точно сега е моментът. Та ако някои от вас искат да дойдат, просто елате с мен и ще идем заедно.

Р.: Ъхъъъ... (съвършено неочаквано за мен идеята май му се вижда добра на първо четене и той почва да мисли на глас) Трябва да отидем сега в хотела. Понеже дори не успяхме да идем до хотела, бяхме тук към 6-7 часа вечерта. Мислех, че ще сме тук следобеда, ще се настаним. Дори не съм си помислял, че оборудването толкова ще се забави на митниците. (решава финално с леко съжаление)  Не, трябва да идем до хотела. Но ако някой се чувства не твърде изморен, то...


Каква брилянтна ирония, този път от моя страна – да каня самите Крафтверк на НЕофициалното афтърпарти след концерта им… Става ми малко неудобно от собственото ми нахалство и го прекъсвам:
Е, аз реших, че ще ти е интересно поне да видиш флаера. Затова ти го давам”.


О, да, разбирам!”, разсмива се той. Този човек наистина разбира, дори и когато съм пообъркал някое глаголно време или ми е изхвърчала някоя дума от главата точно в момента. Той просто има усет към иронията.


Очевидно не само към иронията. На излизане си мисля нещо, което прочетох някъде:


Преди тридесет години Крафтверк успяха да погледнат в бъдещето.


И ето че днес бъдещето най-после успя да ги настигне.


Заб.: Чувствително съкратена версия на този материал е публикувана в сп. Ритъм, бр.93/юли, 2005.


2006-09-08

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)