БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

~***~

stefka miroslavova nicheva (1987)

Раздел: РАЗКАЗИ  Цикъл:

Сутрин като сутрин - Како-о-о, ставай! – Казваше сънено, побутвайки сестра си, Дима. – Хайде, че ще закъснеем за училище! - Добре, де! Знаеш, че ставам, а обикновено закъсняваме заради теб! Не последва никакъв отговор. Зорница така си и мислеше. Не се учуди, защото това се повтаряше всяка сутрин. Часовникът на сестра й звънеше винаги две минути по-рано и тя намираше сили дотолково, доколкото да може да проведе този наистина задълбочен и дълъг разговор. След това Зорница се надигаше, преобличаше, отиваше в банята да се “накипри”(поне според Дима). После ставаше сестра й, обличаше се и изобщо повтаряше действията на кака си, естествено с десетминутно закъснение. А заради него пък после бягаха, за да не изпуснат автобуса. Добре че живееха само на три минути от спирката! И пак навалица, пак като в рибена консерва, но поне на топло в автобуса, двете сестри пътуваха за училище. Никакъв съществен разговор. Всички уморени, начумерени, недоволни, оплакващи се. По-просто казано сутрин като сутрин. Последна спирка и останалите шепа хора слизат, за да продължат пътя си към работа, детската градина или пазара. Дима и Зорница още неразсънени правят около двадесет крачки, за да стигнат до колата, с която продължават своя път. Чу се по едно “добро утро” и колата потегли. Задръстване. Е, както винаги. Второ задръстване. Новините по радиото звучат за втори път. Това вече не е обичайно. Какво става? Всеки се оглежда, неразбирайки какво е станало та и тук има задръстване. След десетминутно чуденевече няма неспокойни. Разговорите продължават, радиото с изтърканите шлагери бучи и живота върви напред. Нали знаете – сутрин като сутрин. Но Зорница и нейната приятелка прекъснаха своя разговор. Нещо наистина става, това не е обичайно задръстване. Полицай в електриково зелено отклонява всички коли в едната половина на пътя. Ето причината! Напредвайки сантиметър по сантиметър всичко става от ясно по ясно. Кола. Сигурно е имало катастрофа и пострадалите са откарани в болница. Не. На колата й няма нищо, но приближавайки се на няколко метра, на асфалта изпъква нещо необичайно, неще голямо, нещо черно... Все още на никого не става ясно какво е то. Още малко, още малко и всичко ще се разбере! Още няколко метра и дъха на Зорница и приятелката й секна. Видяха нещо шокиращо. По филмите е толкова изтъркано, но в реалният живот беше далечно и изстинало. От другата старана ги приветстваше с ледено спокойствие труп на мъж! Труп, труп, труп...това кънтеше в съзнанието и на двете. Беше грозно да видиш тяло полилавяло от липсата на въздух и живот, но беше невъзможно да откъснеш поглед от него! А пътя към училище продължаваше. Щяха да влязат в час отново в осем и четиридесет и пет и деня щеше да е същия! И все пак тази картина не можеше да се забрави! Мъж обвит с найлон! Мъртъв мъж в черен като гробница найлон. Сутрин като сутрин... Но не и за него. Сутрин като сутрин... Но не и за тези, които напразно са го чакали. Разговорите продължават, радиото с изттърканите шлагери тъжно бучи и живота върви напред. Нали знаете – сутрин като сутрин. 2005. декември
2006-09-03

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)