БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА


как си Мария

Ем (midnight_witch)

Раздел: Други стихотворения  Цикъл:

много е глупаво да ме питаш :как си след като вече въобще не ме познаваш (минаха се 17 години от оттогава,когато спирахме коли на стоп и си разменяхме дрехите и гаджетата, опъвахме първите фасове и се гримирахме за да изглеждаме големи) не знаеш как изглеждам усмихната или пила чаша вино (пиехме само водка ,като за последно последният път ти ми разказа как се страхуваш от летене ,а пропуснах да спомена че дори не мога да те сънувам) не долавяш полутонове и нюанси в очите ми нямаш престава как крещя когато съм бясна (в спомените ти съм още момиче) или колко съм мрачна при главоболие като есенен дъжд усилващо се сутрин,преди да изляза на работа и болката в свистене забиваща се в слепоочията като куршумени откоси сиви капки по паважа разпръсва мислите като подплашени врабчета от гръмоносното ми настроение (помня твоите гневни изблици и размахан тиган със кюфтета по стената беше през миналия век) безсмислено е да ме питаш как съм ще те излъжа или няма да ти кажа ще премълча ще ти помахам вяло и мога да опитам да изобразя усмивка от онези вечно нахилени човечета :) макар че ми е ясно питането е куртоазия вяла любезност за скъсяване на неловката от продължителност дистанция като че ли има значение или пък няма да забравиш след час за протяжното ми главоболие след две минути в кварталното бистро докато отпиваш от бирата си ненавиждам безкрайното любезничене толкова е излишно и смешно навремето питах приятелите си (най вече теб) как си и можех да те погледна в очите виждах и смеха и болката и някоя и друга притаена сълза там или изгрева на поредната Голяма любов можех да те прегърна или утеша , (мамка му колко пъти съм прегръщала) дори да извадя от чантата си ,която прилича на дрогерия таблетка аспирин за главоболие да отскоча и да налея чаша вода или да помоля най любезно сервитьорката и да държа ръката ти докато всичко премине да те кача на такси или да се обадя на някого и да те замъкна в един от трите бара (днес са 300) при непоносимост те галех по косите и казвах: поплачи си миличко ,ще ти мине. днес живеем на различни континенти и очакваме любезният доставчик да ни свърже само ако сме си платили сметката или той не е заспал не е заминал на лятна почивка или жена му е пуснала тази нощ не дай си Боже да са хакнали сървара тогава ще чакаме прилежно стинали квитанцията си за платено приятелство някой да подаде оплакване освен нас, за да се попитаме как си не че ще си кажем истината каквато и да е ще ми казваш добре съм без да споменеш ,че не си спала снощи краката ти са потдути или синът ти не се е обадил и аз ще ти отвърна аз също знаейки и двете го знаем, никога вече няма да е същото.