БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

Yesterday

Димитър Недялков Стефанов (cliff_burton)

Раздел: Хумористична проза  Цикъл:

Огледа се тъжно наоколо. Само преди няколко години навсякъде беше пълно с весели хора, готови да посрещнат първата юлска зора. Сега плажът пустееше тъмен и празен. Единствено техният огън се опитваше да разпръсне мрака, който бавно се настаняваше в душите им. Компанията се беше умълчала. Мислите им се завръщаха в миналото, а морето беше притихнало, ням свидетел на тяхната тъга. Шумът на прибоя тихичко напяваше за отдавна забравени неща, а светулки от искри политаха нагоре и се понасяха с лекия полъх на морския бриз. Всички усещаха, че това ще е последния им джулай... Трябваше да направи нещо. Не искаше да гледа приятелите си умълчани и самотни. Не и тази вечер. Взе китарата. Настрои я небрежно и подхвана първите акорди:

Yesterday, all my troubles seemed so far away
Now it looks as though they're here to stay
Oh, i believe in yesterday.


Гласът му потрепна и затихна. Никой не се включи, а песента беше толкова подходяща за това, което се случваше. Обходи с поглед лицата на приятелите си. На няколко лица все пак съзря усмивки, тъжни, но все пак усмивки, което го обнадежди да продължи със следващата песен:

Imagine there's no Heaven
It's easy if you try
No hell below us
Above us only sky
Imagine all the people
Living for today


Тук вече няколко човека подхванаха, а почти всички завършиха последния куплет. Хората вече не изглеждаха толкова угрижени. Споделената песен беше изтрила с вълшебна пръчка тъгата от лицата и мислите им. На следващата песен се включи още една китара и всички пееха с цяло гърло:

And when the night is cloudy,
There is still a light that shines on me,
Shine on until tomorrow, let it be.
I wake up to the sound of music
Mother mary comes to me
Speaking words of wisdom, let it be.
Let it be, let it be.
There will be an answer, let it be.
Let it be, let it be,
Whisper words of wisdom, let it be.


Завършиха с крясъци и викове. Всичко отново беше наред, а времето се бе завъртяло назад, назад към миналото, когато имаше повече свободни хора с китари и огньове, които да посрещат зората. Замълчаха. Песента ги беше изтощила емоционално, но това не беше предното мълчание. Мълчанието им бе изпълнено със смисъл и съпричастност. Разменяха си усмивки, а прибоят тихичко допълваше тишината.

Внезапно нечовешки викове и ярки снопове светлина раздраха хармонията на късове. Отвсякъде започнаха да изкачат хора покрити изцяло в черно, със скрити лица и държащи огромни прожектори и автомати АК-47. Крещяха на младежите край огъня да оставят китарите и да легнат по очи с ръце зад тила. Крещяха, крещяха, крещяха...

Младежите не знаеха, че цялостните права за творчеството на Beatles са откупени.


copyright by Cliff_Burton, 12.07.2006
всички права запазени
 
2006-07-14

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)