БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

КЪРВАВА СРЕДНОВЕКОВНА ДРАМА И ФОЙЕРВЕРКИ В НОВА ЗЕЛАНДИЯ

Изабела Неделчева Шопова (bella)

Раздел: Пътеписи  Цикъл: ПИСМА ОТ АОТЕАРОА


Новопристигнали имигранти - само от три седмици в пасторалния субтропичен север на далечната островна страна. Пълен, стопроцентов културен, емоционален, лингвистичен и всякакъв шок. Стараем се. Много се стараем да свикнем. За три седмици смятаме, че сме се научили да караме вляво, да си купуваме пиперките на бройка, не на килограм, да си сортираме боклука, да се усмихваме и да благодарим непрестанно.

Е, има неща с които не се свиква лесно.

Новозеландските птици са най-бездарните и най-шумни пернати на планетата (твърдя го с авторитета на човек, живял и в Северното и в Южното полукълбо, и в Европа, и в Австралазия) с най-ужасния инат да се надвикват, надкрякват, надскърцват и надскрибуцват вечер след залез слънце и сутрин преди изгрев. Всяка нощ.
За компенсация, новозеландските котараци са и даровити и гласовити певци. Изнасят серенади на по два гласа в полунощ, в два и после в четири сутринта. Всяка нощ.

Ние старателно свикваме и се преструваме, че спим. На третата седмица след пристигането ни, към обичайния птичи брътвеж и котешки виртуозни изпълнения се добавя нов елемент: масирани звуково-визуални изстъпления под формата на всякакъв размер, цвят и калибър фойерверки, изстрелвани от дворовете на близки и далаечни съседи. Обичайно тихото градче се оглася от стотици изстрели, пукотевици, писукащи, фучащи, пращящи и трещящи ракети. Обичайно тъмното и дъждовно небе се озарява от зелени, червени, сини, бели, шарени, пробляскващи, примигващи, святкащи и избухващи светлини.

След половинчасово мятане в леглото се примирявам, че тази нощ явно няма да се спи и излизам на верандата да се полюбувам на зрелището. Чула стъпките ми, дъщеря ми дотопурква наметната с одеало срещу хапещия студ и хапещите комари. Благоверният ми съпруг ни обявява за напълно луди, завива се през глава и продължава да се преструва, че спи. Още половин час по-късно преосмисля диагнозата, обявява всички новозеландци за смахнати и се затътря в кухнята да прави чай. Над нас валят звезди, водопади от светлина и разноцветни отражения по покривите и прозорците на къщите, въздухът се изпълва с мирис на сяра и барут, в далечен двор се вижда клада и хора, които като че ли горят чучела в огъня.

Тътен, пукот, пращене и трясък изпълват въздуха, а зад хълмовете, където е големият град се вижда променливо зарево, като от военна канонада, което ни подсказва, че пироманската лудост не е ограничено квартално явление. Изпиваме си кротко чая и малко преди полунощ, когато интензивността на пукотевицата е слязла до границата на поносимостта се връщаме в леглата си.

 

На другия ден с помощта на жалките си лингвистични умения (английският ми по това време е нещо като никакъв) интервюирам трима колеги по повод на среднощната заря. Противно на очакванията ми, че е бил национален празник - Ден на Армията, Всенародно честване на рождения ден на кралицата, Маорската Нова Година или нещо друго от този сорт, получавам три различни версии, една от друга по-странни и неубедителни. Единственият повтарящ се елемент в трите отговора е името Гай Фокс.

Според 21-на годишен млад мъж Гай Фокс е борец за справедливост от далечното минало (в страна с има-няма двеста годишна история и Средновековието и Каменната ера принадлежат към една и съща епоха - на необозримо далечното минало) който се опитал неуспешно да запали Парламента и бил осъден на смърт от краля. Според 43-годишна майка на три деца Гай Фокс се борил срещу католическата църква и папата, бил хванат и обезглавен, а Денят на Гай Фокс е по-скоро религиозен празник. Третата версия, предложена от английска имигрантка направо ме хвърля в оркестъра - тя разказва как в родината й на Денят на Гай Фокс палели големи огньове и горели на тях чучела на Гай Фокс, а понякога и на папата - защо точно, не беше сигурна. Версията която предлага дъщеря ми при завръщането си от училище е още по-шокираща. Според нея Гай Фокс бил хем обесен, хем обезглавен, хем удавен, ама бил и нарязан на парчета. На мен лично тези кървави детайли ми идват малко множко и аз демонстративно сменям темата. Ден по-късно вече сме забравили за нея.

Има твърде много неща да учим и странности с които да свикваме - като навика на кивитата да ходят боси, но с плетени вълнени шапки, да си събуват гумените ботуши като влизат в банка, да нямат смесителни батерии на чешмите, да не дават мигачи като завиват, да сдъвкват половината думи и срички като говорят, така че никой нищо да не им разбира, да пият чая с мляко
, да се напиват с бира!? и да смятат маслините за най-гнусното нещо на света.

 

Година по-късно, вече в друг град, в друга къща и със самочувствието на стари вълци-имигранти посрещаме Денят на Гай Фокс подобаващо. Дъщеря ми е успяла да ни убеди, че е едва ли не проява на антисоциално поведение да не изстреляш поне няколко безобидни фишека в общата какофония, така че ние сме си купили малко бенгалски огън и две-три пищящи бомбички. В Нова Зеландия има много строг контрол върху продажбата на фойерверки - разрешена е само 5 дни в годината - от 1-ви до 5-ти ноември, а употребата им - само една нощ в годината: Денят на Гай Фокс, 5-ти ноември.Тогава могат да се палят огньове, дори клади, разбира се,след като си уведомил Пожарната за намеренията си, иначе като нищо ще получиш ефикасна пожароугасителна баня по сигнал на приятелски настроени загрижени съседи. Този път живеем в по-голям град и съответно интензивността на светлинните и звукови ефекти е по-голяма. Освен, че е красиво, на моменти става направо непоносимо с всичкия сярно-фосфорен пушек, децибели и неизтощимо кръвожадни пясъчни мушици и комари. Така че по някое време аз се примъквам незабелязано в къщи и се разтършувам из инернета да науча, какво точно празнуваме толкова вдъхновено, аджеба. Историята се оказва кървава, драматична и неочаквано за мен, автентична.

Започва в Англия през 160
5-та година със смъртта на кралица Елизабет Първа. Английските католици, към които тя хич, ама хич не била приятелски настроена (имала си е основателни причини жената, но те са встрани от темата) очаквали че новият крал Джеймс Първи ще бъде малко по-толерантен, все пак майка му била католичка. Но очакванията им не били оправдани. Така един ден, млад мъж на име Робърт Кейтсби, документирана историческа личност (сайтовете предлагат пълната му биография) излязъл с идеята за така нареченият "Барутен Заговор" - това бил план за употреба на насилие по грозен и впечатляващ начин, за да се събуди обществено недоволство и да се прикани краля да промени политиката си спрямо католиците. Джордж Буш веднага би определил такива намерения като тероризъм, но по онова време се смятало за много прогресивно, нестандартно мислене и много хора поддържали идеята, някои дори се включили активно в заговора. Има документирани 13 имена. Гай Фокс не бил от най-активните заговорници, но по стечение на обстоятелствата на него се паднала честта да запали 36-те бурета с барут, които съзаклятниците му били струпали в мазето на Парламента, точно под Залата на Лордовете, където се провеждали важни дебати, много често в присъствието на краля.


Нареченият за покушението ден бил 5-ти Ноември. Не щеш ли обаче, будната съвест на един от съзаклятниците, който осъзнал, че при такъв взрив ще пострадат и невинни хора, дори такива, които всъщност активно поддържат и работят за католическата кауза, го принудила да напише предупредително писмо до свой приятел, в което настоятелно го приканвал да не присъства на заседанието на Парламента на 5-ти. Тук историята става малко мъглива и дадените при изтезанията показания съвсем не я изясняват, но по някакъв начин писмото попада в ръцете на краля. От там развръзката идва бързо - Гай Фокс е заловен с факла в ръка в опасна близост с барутните бурета, само малко изтезания и вече били известни имената на 13-те, също заловени, изтезавани и показанията им оповестени в публичен процес. Няколко месеца по-късно били изпълнени и присъдите.
Кралят явно много го е хванало шубето защото настоял за назидателна присъда, такава, която да служи за урок и да предотврати опити за подобни покушения в бъдеще. Според английския закон по това време най-тежката присъда била обесване, удавяне и насичане на парчета. Не знам дали точно в тази последователност, но и трите наведнъж. Дори след като присъдата влязла в сила и била изпълнена кралят не се престрашил повече да седне на резбования си трон в Парламента и до ден днешен кралят или кралицата на Англия посещават Парламента само веднъж в годината, на специално уречен ден и със специална церемония (информацията е от американски сайт, аз не съм била в Лондон, не знам как е).

Дотук добре - исторически събития, личности, факти, престъпление, наказание, зрелища за масите. Къде е обаче мястото на празненствата?! Оказва се, че народните веселия и фойерверките започнали още същата година, на следващия ден след опита за покушение над краля (така го разтръбили тогавашните средства за масова информация - глашатаи, клюкарки, подставени лица и прочие) народът целокупно решил да изрази радостта си от щастливото избавление на държавния глава с изстрели, клади, на които се горяло чучелото на Гай Фокс (той станал най-известен от 13-те осъдени заради незавидната си роля на главен подпалвач), а за всеки случай някои горяли и чучело на папата - демек, да внимават в картинката католиците, че да не дойде и техния ред. Така се установила традиция и не само в Англия , но и в много бивши английски колонии и до днес се празнува Денят на Гай Фокс.

Честно казано аз и досега не съм наясно какво общо имат съвременните новозеландци с английския крал Джеймс и неговото щастливо избавление, какво имат против католиците - католически свещеници и католически имигранти са играли важна роля в заселването и развитието на Нова Зеландия, и до ден днешен има много католически църкви, училища и общности. По моето скромно лично мнение Гай Фокс просто е дал на хората извинение да дадат израз на пироманските си страсти. И новозеландците с готовност го доказват всяка година на 5-ти ноември. Или пък, може да е неофициален Ден на Антитероризма?


2006-07-08

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)