БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

Стъпки към безкрая - едно претенциозно четиво

Иван Милтонов Николов (Лудетино)

Раздел: Миниатюри  Цикъл:

Някои ми беше говорил за първите стъпки... На мен сега ми се лети, танцува на зелените поля. Слънчев ден е, без наличие на никой около мен, не сега сам съм си достатъчен. Сам с природата, сам със света. Върта се на таз полянка, като в някои долнопробен филм или живот, а на лицето ми се е разляла идиотска усмивка и си мисля, знам, сега живея. Просто знам и нямам нужда от друго, нямам нужда дори от теб. Първите стъпки, които трябва да направим към безкрая... Търсим, но като търсим лошото е, че винаги очакваме да намерим, а не да помогнем на другите, които също търсят с това което знаем. Всяка стъпка е стъпка към безкрая и всяка стъпка всъщност не представлява нищо, защото ние сме безкрая и тя просто се явява проявление на самият него и нас самите. Всичко се явява безкрай. Да го търсим, да вървим към него означава единствено да търсим, вървим към себе си и всички други, защото те са част от нас и от него едновремено. Всъщност говорим за едно и то е вярата в нас самите, във всички нас. Всички проявления на нас, всички наши избори, всички избрани и неизбрани от нас пътища. Изборът е живот. Свободата – началото. Свободата – освобождението от предразсъдъците и отстояването на нашият избор, независимо от неговата същност. Без първи стъпки не се случва нищо. В началото беше желанието, волята, след това проявленията на желанието и волята. Без воля, без изявена воля не би могло да съществува нищо. Всичко, целият свят е материализация на нашите желания и в по-голяма степен отнасящо се за тук и сега на нашите неразкрити желания, скрите мечти, копнежи, тъмни страни, желание за власт, надмощие... Неосъзнавайки това ние живеем и проклинаме живота, който живеем и светът в който други са нашите скрити не сътворили се ние. Но ние трябва да ги видим, те са тук пред нас и ни най-малко поне на мен не ми приличат на щастливи, само дето правят нас нещастни. Без първи стъпки може да има само очакване и напразен ход на времето. Напразен ход, защото то има значение само за нас и нашето очакване, нашата промяна. Стъпки към безкрая, това все пак не е пътеводител на търсещата душа, а по скоро израз, разговор със скритите истини в нас и начин те да излязат наяве заобикаляйки пречките и спуснатите бариери по пътя им. 1. Като начало и първи урок може би трябва да поговорим за мислите : щом нещо съществува в мислите ни значи то е реално, без значение дали е било материализирано в този свят, предстои неговото раждане, вече е забравено във времето или въобще няма да намери своя родител тук и сега. Важното е че то съществува и ние сме отговорни за неговото създание. 2. Голяма е отговорноста и смешно звучат тези думи за всеки, който ме познава, но това е така. Отговорност за нашите мисли, нашите градивни нишки на света. 3. Като първо нашите мисли изграждат нас самите... Извинете ме но има въпрос от публиката. - Да, благодаря и извинете, че ви прекъсвам. Но един въпрос ме тревожи от известно време. Какво представлява пространството? - Пространство е всяко едно нещо позволявайки и побирайки в себе си други същности. То е неразградимо не можеш да премахнеш дори най-малката частица пространство, а в най-чистият си вид пространството представлява любов. Любовта – светлина, а светлината ние достигнали безкрая и превърнали се в него. Разтопили се в него и понякога отново завръщащи се към кръговрата и пътят. И накрая едни заключителни думи : всеки има право да бъде всеки и носи едновремено всички други в себе си. Не натрапвайте на другите собствените си истини, ако това са и техни истини те ще стигнат до тях.
2003-03-12