БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

ОГЛЕДАЛЕН СВЯТ

Изабела Неделчева Шопова (bella)

Раздел: Пътеписи  Цикъл: ПИСМА ОТ АОТЕАРОА

Да си призная, аз никога не съм обичала историята за Алиса в Огледалния свят, но сега съжалявам, че не си спомням подробности за нейните приключения. Може би там е имало някой ценен съвет как да оцеляваме, когато всичко е наопаки. Не стига, че Нова Зеландия е на обратната страна на Земята, че тук хората ходят с главата надолу и дърветата растат надолу, че северът е топъл, а югът - студен, че когато в България е нощ тук е ден, когато в Европа е лято, тук е зима, че дори водата стичаща се в канала се върти по посока на часовниковата стрелка (всеки, който е учил физика или е чел Умберто Еко знае, че заради прищявките на някой си Кориолис, в северното полукълбо водата се върти наобратно), ами са въвели и ляво движение по пътищата, пък колите са с обратна дирекция. И за капак , лостчето за мигачите е отдясно, а за чистачките отляво. Кошмар! Всеки нормален европеец с нормално развити рефлекси на улицата се оглежда първо наляво, после надясно. В Нова Зеландия се оглеждаш като смахнат във всички посоки, особено, ако не идва кола, която да ти подскаже посоката на движение. После включваш чистачките и чак като чуеш, че стържат на сухо по стъклото си спомняш къде са мигачите. Всеки път, вместо скоростния лост хващаш дръжката на вратата, а на многобройните кръгови кръстовища си обикаляш обратно на часовника и само смаяните физиономии на останалите участници в движението ти напомнят, че тук правилата са наопаки. Постоянно се шашкаш, като видиш в огледалото за обратно виждане, че колата зад теб няма шофьор отляво, или пък шофьорът е куче, провесило език през прозореца. И за десерт, правилата за даване на предимство на кръстовище не са съвсем обратни на европейските. В Нова Зеландия завиващият наляво дава предимство на на дяснозавиващите. Все едно в България като правиш десен завой да чакаш завиващите наляво отсреща, които пък чакат преминаващите направо. Пада едно голямо и абсолютно безсмислено чакане, едно щуро ръкомахане, за да си даваме един на друг път и да си благодарим след това. Преди известно време имало референдум за премахване на това нелепо правило, но бабичките, които са преобладаващата част от местното население, не се съгласили. Те по незнам колко си години са шофирали така и сега , ако сменим правилата, ще вземат да се объркат на някое кръстовище, не, по-добре да си се чакаме до припадък. Пък и това ни позволява да се чувставаме толкова уникални – никъде другаде в света няма такова правило. Но най-ошашавяща огледалност е поведението на хората. Като срещнеш непознат в парка, той не поглежда встрани и не те подминава мълчаливо, ами те гледа в очите, усмихва ти се отдалеч и дръпва една дълга реч за времето (задължително!), колко е красива гората днес или колко е сладко онова кученце там, пита как си прекарал деня си, дали си му се наслаждавал и не си ли много happy да си тук. Ако се поддадеш на изкушението да се усмихнеш в отговор следва запознанство, дълъг разговор за това откъде имаш такъв особен акцент и задължителна покана за чай. В супермаркета докато маркира покупките касиерката не сумти тежко като човек, понесъл страданията на целия свят, а те разпитва надълго и нашироко какво е времето навън, не е ли малко ветровито (понякога се изкушавам да кажа, че не е, за да проверя дали ще хукнат навън да видят това чудо невиждано), обичаш ли риба (защото съм си купила рибешка консерва), а падаш ли си по риболова, да, сега при пълнолуние няма риба, но другата седмица ще бъде добра за рибарите, откъде ти е акцента, ах, колко интересно, и къде е това място? В Европа?, колко хубаво!, ама тук е много красиво, нали?! Да си откриеш разплащателна сметка в банката е цяло изпитание, но не заради бюрократични подробности - такива просто не съществуват, а защото служителката няма друга спешна работа и е толкова лъчезарна, че не можеш да си тръгнеш без да я обидиш. След като изслушаш пълната версия за нейното пристигане в страната, за трудностите, които семейството й е срещнало и за особеностите на местния климат и култура, следва подробно изложение на проблема със закупуване на собствено жилище, видовете заеми, няколко забавни истории за клиенти, направили неподходящ избор и най-накрая след тридесетминутен неангажиращ разговор си тръгваш с куп брошури и визитки, и разбира се, с жизненонеобходимата разплащателна карта в джоба. Дори полицаят, който те глобява за превишена скорост, те пита първо как се чувстваш, дали бързаш за някъде, разглежда с интерес чуждоземната шофьорска книжка, пита как ти харесва родината му и накрая ти връчва фиша с пожелания за приятен дени лек път. Не знам, да споменавам ли въобще, че докато се туткаш на някое кръстовище и се чудиш накъде да завиеш, как се спираха тия чистачки и къде, по дяволите, се е дянал скоростният лост, другите шофьори не скачат върху клаксона, не псуват, не ти правят неприлични жестове, а случаен минувач дори идва да те попита дали нямаш нужда от помощ. Без капчица ирония в гласа! Опак свят!
2006-06-29

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)