БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА


~ * ~

Събка Митева (abyss)

Раздел: Други стихотворения  Цикъл:

Забравих ли с лятото как се говори та сричам бавно по прашни треви? А детето в мен със “зрялата” спори: Поспри се! Просторът дъхти на липи...” На раненото лято душата ухае. Пак сенокос е. И така пъстроок. Целуват откоси с нежност нетрайна нозете на косач босоног... Но денят ми се плъзва - нагарчащ пелин, по острието на шумния делник. Все бързам. Дребни и хищни стрели са минути изгубили пристан. И само по изгрев самодивската кръв надделява в изтръпнали вени, лумват жарави, късам пъпната връв на оная - приземената в мене... Дължа ли ти нещо, объркано време?! В ръцете ми още шепнат щурци. Жребчето в душата все тъй е без стреме. Защо го залъгвам с прашни треви?!
2006-06-25