БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

"Не се влюбвай в мен..."

(ariel)

Раздел: РАЗКАЗИ  Цикъл:

Ана не знаеше какво да мисли за него. Беше се появил толкова внезапно в живота й, че не й остана време да осъзнае какво точно се случва. "Не се влюбвай в мен..." – тези негови думи звучаха като предупреждение в ума й всеки път, когато си спомнеше за него. Харесваше картините му. Понякога цветовете се размиваха пред очите й, но тя не беше сигурна дали е от светлината или от сълзите, които замъгляваха погледа й. Искаше да бъде една от жените, които се усмихваха от картините му. Имаше млади жени, зрели жени, красиви и не толкова красиви, но всички бяха нарисувани с много любов. Голите им тела блестяха, косите им падаха на вълни по заоблените им гърди, очите им горяха като въглени. И навсякъде имаше цветя, много цветя. В ръцете им, в косите им, под нозете им. Беше ги засипал с цветя и любов. Много любов. Обичаше ги всичките, обичаше ги с очи и с душа. Затова ги рисуваше толкова нежни и женствени. Дали и нея някога щеше да нарисува така? Гола и млада, с разкошни коси и с цвете, сгушено в дланите? Сънуваше тази картина. Сънуваше и него. Не го обичаше, но беше влюбена в картините му. Искаше да стане една от тях – една от онези блестящи и обичани от него жени, които талантът му превръщаше в цветя. "Искам да ме нарисуваш..." – дори не усети кога му го каза. "Аз вече те нарисувах в душата си," – отговори той. Гласът му беше дрезгав и плътен. "Виждам те такава, каквато бих искал да те нарисувам. Тялото ти е гладко и бяло, косите ти са нежни и меки като облак, а очите ти греят. Искам да ти подаря този миг. Отдавна го чакам..." – погледът му беше толкова топъл, че Ана усети как коленете й омекват. Дали пръстите му бяха така умели и опитни в ласките, както с четката и палитрата? Искаше да ги усети по кожата си. Искаше да надзърне зад умората в очите му и да се огледа в тях. Искаше да го опознае. Ръцете му бяха красиви. Истински ръце на художник. Такива ръце не можеха да нараняват. Това бяха ръце, които галят и събуждат, извайват и моделират. Можеше да им се довери. После дойде онзи мрачен, хладен и странен ден, в който се срещнаха. Ана беше нетърпелива и радостна, виждаше само очите му и търсеше в тях отговори. Не забелязваше дъжда, не усещаше вятъра. Искаше да пее и да танцува, смехът й звънеше. Беше толкова млада в този миг... А той я целуваше. Изпиваше бавно нейната свежест, мачкаше косите й, любеше закръгленото й тяло. И нито веднъж не погледна в очите й. Не забеляза прехапаните й устни и угасналия й поглед. Не усети как любовта си отива от нея, още преди да е дошла истински. Ана стискаше здраво клепачи и забиваше нокти в дланите си. Опита се да задържи още малко магията, но мигът си беше отишъл безвъзвратно. Сякаш хиляди цветя бяха умрели в ръцете й. Болеше я от смачканата красота. Един ден го срещна отново. Беше посетила изложбата му и го видя там. Стоеше мрачен и леко прегърбен пред една картина. "Ето виж, нарисувах те," – тихо каза той. – "Такава те виждам, такава те усещам. Красива си." От картината я гледаше едно чуждо лице с плътни устни и разкошни коси. Една чужда жена се опитваше да прилича на нея. Гърдите й бяха като два снежни хълма, а бедрата й нашепваха спомени за чужди ласки и силни ръце. По нищо не приличаше на нея. В ръцете си стискаше едно малко бяло цвете, сякаш насила откъснато отнякъде. Как не беше забелязала досега уморените му очи, треперещите му ръце и посивялата му душа? Картините му толкова си приличаха! Да, бяха красиви наистина, но жените бяха толкова еднакви! Дори цветята винаги бяха едни и същи. Тези разпуснати коси, тези горещи тела... Беше рисувал сънищата си, спомените си, мечтите си. А жените само докосваше и после забравяше. Всички бяха еднакви за него, сливаха се в един-единствен спомен. Ана отново се взря в последната му картина. Само цветът на косите й беше нейният. Това поне беше видял. "Не се влюбвай в мен... Искам да те нарисувам..." – беше я предупредил. Искаше просто да я докосне и да я нарисува. Искаше да види в нея онази недостижима жена, която живееше в сънищата му и в картините му. Затова я изпиваше толкова жадно. Затова я беше нарисувал такава – красива, но чужда и странна. "Не се влюбвай в мен..."


2006-06-21