БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА


Отпътуване

Мея (мея)

Раздел: Други стихотворения  Цикъл:

Сега, когато видимото се разпада,
ще ми повярваш ли най-сетне,
че мога да родя последното си утро
сама, като че съм утроба на света.
И скелетът на цялото разочарование
да рухне като скеле на постройка,
недостроена още, но измечтавана
неведнъж и два, и не в един живот.
Какво ли диво възприятие ме дебне
там, зад ъгъла на верните въпроси?!
Така не ги зададох, а пък отговорите
прииждаха неканени, безумни, късни.
Най-неверните! И в тяхната постеля
се учих да обичам и да губя всичко.
Нали поне сега ще ми повярваш,
че мога да родя последното си утро,
тъй сякаш съм утроба на света?!
Сега, когато видимото се разпада.