БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА


NEW ORDER - Waiting For The Sirens’ Call

Ники Русиновски (djsupermax)

Раздел: Публицистика  Цикъл: Rhythm: Reviews

Мегаяк албум. Мегаяк! Абсолютно мегаяк!


Някои групи са велики, понеже всички ги харесват. Други са велики точно защото не се харесват от всеки – те искат музикална култура и ценителско ухо. Ню Ордър са от вторите. Според някои, англичаните правят албум след албум с все един и същ звук. Според други, те са една от най-стабилните и яки банди, които въобще някога сме чували. Новият им диск няма да промени мнението нито на едните, нито на другите. В този диск има здрави, грабващи хитове, мелодии, китари и рифове. Има и парчета, напомнящи всеки от досегашните албуми на Ню Ордър, а те, да натъртя, до един са от висша класа, събитие за феновете, понякога и въобще за музиката. В Waiting For The Sirens’ Call е записано най-силното денс парче на Бърнард Съмнър и компания от колосалната класика Blue Monday (83) насам. Човече, припомни си, че това е най-продаваният максисингъл за всички времена – 3 милиона (!) копия, а на обложката му (произведение на изкуството) дори не пише името на групата! Ню Ордър са измислили и смазващо добро парче в денсхол
ритъм (“I Told You So”), което напомня Лефтфийлд, Бомб Дъ Бейс и Груув Армада – нещо ново и определено любопитно. Отбелязваме гост участието на Ана Матроник от Сизър Систърс (Jetstream и “Guilt Is A Useless Emotion”), както и включването на много сериозен нов китарист в лицето на Фил Кънингам. Разкъртващото финално парче (“Working Overtime”) романтично напомня Иги Поп. Въобще, ще откриете всичко най-добро, което свързвате с Ню Ордър. Проектът звучи енергично, мощно и тотално, като по нищо не личи, че тези хора са в играта от четвърт век, а имат и славна предистория. Waiting For The Sirens’ Call ще ме топли още петилетка-две, както обикновено се случва с техните албуми. Ако се сещаш какво повече може да се иска от един диск, заплюй ме.


Оценка - 5

Публикувано в сп. Ритъм, бр.91/април, 2005