БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА


BRIAN WILSON - Gettin’ In Over My Head

Ники Русиновски (djsupermax)

Раздел: Публицистика  Цикъл: Rhythm: Reviews

Един ретро, мнооого ретро албум


В 2005-та думата “бийч” се асоциира повече с “волейбол”, отколкото с “бойс”. Което идва да покаже, че на ония момчета от американските плажове през 60-те им е поотминало времето. Ако не знаеш за какво говоря, ще те разбера. За Бийч Бойс, американската версия на Битълс и техния лидер Брайън Уилсън. Вместо да си гледа старините на някой слънчев плаж в Маями примерно, човекът записал албум. Браво! Даже поканил Елтън Джон, Пол Макартни и Ерик Клептън да дадат по едно рамо. Дали му (рамо). Обаче дали от времето, дали че нещата вече отдавна не са каквито бяха, но не се е получило твърде добре. Някакви ретро парчета и хармонии, тук-там някоя приемлива мелодия, забележително немощни лирики. Добре изпети, стерилно равни песни, които те карат да се запиташ от какво е толкова щастлив този човек. В опит да възкреси времето, Брайън е възкресил дори гласа на починалия си брат Карл (и той бийч бой от едно време) и се е добавил към него. Не че е зле, ама просто е някак вехто, тъжно и безсмислено, макар че носталгиците в пределна възраст вероятно ще го харесат. Предишното изречение визира конкретната песен с Карл Уилсън, но описва прекрасно и целия албум. За нещастие.


Оценка - 2

Публикувано в сп. Ритъм, бр.90/март, 2005