БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

Небесно знамение

Катрин Н М (free_spirit)

Раздел: РАЗКАЗИ  Цикъл: Проза

          В старите и прашни книги, дълбоко скътани в древни хранилища е казано, че най-сигурно и бързо стигала до Бог молитвата от чисто сърце, от устата на дете и Песента.....

          Античният град около минералните извори, лежеше под съвременния град. От тракийското племе меди, обитавало околностите му, бе роден Спартак - водачът на най-голямото въстание в Римската империя. Градът прославил се като един от първите християнски епископски центрове в България бил разрушен от варварски племена. От тези времена бе името му Свети Врач в памет на двамата братя Козма и Дамян - народни лечители, а после е преименуван на Сандански, в чест на Яне Сандански.

Като ехо от легендите се носеше посланието “ Един е Яне – Царот на Пирин...”.

          Градът в този светъл ден на празнична възбуда, беше окъпан от водопад сияйни нишки, но над манастира "Св. Иван Рилски", в който бе поминала не малка част от живота на Св. Иван Рилски, издигнат като горд страж в легендарната Пирин планина, валеше много силен дъжд.       

          Манастирът бе величествена гледка, разположен в скалиста местност сред букова гора, а до него чисто като сълза се спускаше бързотечащо планинско поточе – мамещо  красиво и омайващо, подканващо да потопиш пръсти в прохладните бързеи на струите му.

          Нежната сила на животворните дъждовни струи къпеше и Кръста, който се намираше малко над манастира, вграден в голям камък, а от него се излъчваше мощна неземна енергия, привличаща и пречистваща.

          Есента на топлият Октомври бе обагрила природата в пастелни преливащи цветове, а дъждът ги правеше още по-живи с бисерните си капчици.

          Традициите и празниците от древни времена са давали и ще дават на хората усещането за сигурност, обединение и народност, сплотяване и човеколюбие. Такъв беше и този ден, в който бе организиран събор от местното църковно настоятелство и бе наречен курбан, на който бяха дошли много хора от цялата област, като не малко от тях бяха изминали няколко километра пеша за да присъстват на литургията.

          Беше мрачно, валеше като из ведро, всички се бяха скрили на сушина. Пред манастирчето острани на полянката имаше навеси, където присъстващите бяха насядали да хапнат от чорбата и пийнат, а после и да поиграят весело хоро.

          От векове човешката същност е свързана с красотата на Музиката – вплетена и неразривна част от вселенската хармония, божествени трели, които ни карат да се чувстваме Истински Живи и Щастливи.

          Насъбралото се множество с радостно нетърпение очакваше двамата млади музиканти, които настройваха акордеоните си, да засвирят за всеобща радост и веселие. А те не бързаха, а подготвяха изпълнението си като свещенодействие – тържествено и достолепно...

Единият музикант се отличаваше с висок ръст, буйна коса, гордо чело и проницателни живи очи, наследник на стар и героичен род и носеше смело и чисто сърце, дълбоко свързано с традициите и обичаите. Той дълбоко вярваше, че без тях народът ни и родината биха се изгубили и обезличили във времето и Бъдещето.

Младият мъж бе с душа събрала в себе си нежността на рядко цвете, твърдостта на елмаза, изяществото на древен музикален инструмент и гордостта на  кораб-пътешественик, преминал през бури, превиван от стихии, но несломен.

Песенния му репертоар бе изключително богат и разнообразен - от автентичните (от почти всички фолклорни области на Македония), през старите градски до обработените и авторски македонски песни. Гласът му бе силен, звучен, обработен, плътен и дълбок.

В изпълнението му помагаше друг музикант. Гласовете им изключително много си подхождаха и двамата се готвеха да посвирят за здраве скромно под навесчето и да вдигнат събралите се на хоро.

Започнаха пеене без съпровод, двугласно бордонно изпълнение на пиринска изворна песен и всички гласове утихнаха, притихна сякаш и жуженето на насекомите, в природата настъпи очакване на нещо вълнуващо и неземно, а листенцата на дърветата потрепваха от удоволствие.

В настъпилата тишина гласовете на музикантите извайваха трели, извивки-плетеници и бяха отворили сърцата и вплели душите си в песента. Неочаквано въздушно трептение изпълни всемира, мощен полъх започна да кръжи около тях, а те сякаш се издигнаха над земята.

И бяха Чути... и бяха  Благословенни, посланието им бе Прието и му бе Отговорено.....

Изведнъж тъмните облаци започнаха да се отдръпват и постепенно да се разсейват, като веднага след това спря и дъждът. Тогава младите музиканти  се качиха на Кръста  и от там продължиха песента си окрилени и Щастливи.

В миг небето се проясни още повече, много силен сноп от слънчеви лъчи ги озари и окъпа цялата местност с искряща Благодат. Сякаш от земните недра извираше плътен, мощен нискочестотен звук, който се смесваше с прииждащите на талази искрящи вълни от Светлина...Всички потрепнаха от  усещането, че това е Небесно знамение и че наистина Светията им праща знак.

Хората пееха с музикантите, които слязоха след това при тях, усмихваха се, душите им празнуваха - превъзбудени и развълнувани от случилото се. А музикантите разпънаха отново  акордеоните и започнаха да свирят и всичко живо се хвана на хоро, виеше се плетеница от радостни лица, ръце, бързоноги крака, ликуващи сърца.

Беше Истинско, Неописуемо,неповторимо изживяване - много силно и вълнуващо. Беше като в приказка и никой от присъстващите никога нямаше да го забрави...

А младият музикант гледаше тази пасторална сцена, която топлеше сърцето му и затвърждаваше Вярата му в Истинските ценности и Смисъла на Живота и увереността, че е докоснал най-хубавите струни в душите на хората, за да го има и пребъде Българският род...

 


2006-05-03