БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

ОСНОВИ НА СТИХОСЛОЖЕНИЕТО (ПЪЛНИЯТ ТЕКСТ) – ИГОР ВИСОЦКИ

Любомир Георгиев Занев (любомир)

Раздел: Преводна проза  Цикъл: ДРУГИ ПРЕВОДИ

 

  1. За стихотворение следва да се счита кристализирал концентрат на интелект, способен да живее самостоятелно посредством езика.

 

  1. Същността на стихотворчеството се състои в освобождаване на индивида от бременността на съзнанието му по пътя на езикови изпражнения, обладаващи тенденция към морфологическо застиване; процесът като правило се осигурява чрез изгарянето на жизнена енергия.

 

  1. Невярно ще е поезията да се възприема само като съвокупност от завършени актове на стихотворчеството; тя е вездесъщата матрица на хармонията, жадуваща своето запълване.

 

  1. Всеки акт на стихотворчество има божествено начало, именуемо вдъхновение; вдъхновението е воля на Природата към хармонизация на същността.

 

  1. Поетическо възпяване заслужава всяка мисъл, когато тя няма друга възможност да излезе от главата на индивида.

 

  1. Индивидумът, прибягнал към способите за избавление от мисълта си чрез стихосложението, е в правото си да се смята за стихотворец, но нищо не му дава право да се брои за поет, тъй като тази категория предполага да са минали векове.

 

  1. Склонността към творчество не е признак за особен начин на мислене, но е една от многото предразположености на човешката натура, които в една или друга степен атрофират според адаптацията на личността към средата на обитание.

 

  1. Ще бъде правилно стихотворчество върху интелектуално-изтощена почва да се нарече стихоплетство; последното допуска всякакви езикови изпражнения и не изключва вероятността за наличие на първото, също както природата на курварството не изключва възможността за майчинството.

 

  1. Заслугата на индивидума, прибягнал към стихотворчеството, като начин за избавяне от мисълта, се състои изключително в саможертвата при просвещаването на тъмата, което често е една илюзия.

 

  1. Спасителен лъч може да бъде свещичката в параклис, а светлината на прожекторите да е безсилна сред обилието на обедното слънце.

 

11. Всеки талант е умение на същността на твореца да влезе в резонанс с Вселената, задълбочаване на неговата способност да въплъти преживяното в осезаем материал.

12. Талантът на стихотвореца е умение да обрамчва с ритъм и рими лексикона си, като вмества в него светлината на мирозданието.


13 Основен работен материал на стихотвореца е словото, посредством което се организира мисълта. Златото на стиховете се измива от мръсотията на словото.

14.  Не всичко е злато, което блести.


15. Словото се състои от букви. Буквите са практически всичко с което разполага стихотворецът.  В руският език те са 33 останали. Умението да пишеш букви е повече от достатъчна основа за стихотворчеството (достатъчно е умението да измисляш думите). Пазете буквите!


16. Буквите биват гласни и съгласни; стихотворецът го вълнуват и едните, и другите, но гласните определят размера на стиха.


17. Ямб (от гръц. стихотворен размер със силни места на четните срички), хорей (от гръц. буквално – танцувален; силните места са на нечетните срички), амфибрахий (от гръц. буквално – от двете страни; размер с трисложни стъпки с ударение върху втората сричка), дактил (от гръц. буквално – палец;  размер със силна първа сричка) и т.н. – всичко това са галимации и условности, знанието на които никога и на никого за нищо не е помогнало (освен, може би, на филолозите при защита на дисертация…).

 

18. Ритъмът и римата – това е формата, дрешката, по която посрещат… Прекрасното винаги пленява. Това, което е съвършено, не е безобразно.

19. Начупеният ритъм и слабата Рима не винаги са свидетелство за безпомощността на стихотвореца, тъй като е невъзможно, например, само с бицепси да обрисуваш очарованието на ръбестата младост на слабия пол.


20. Несъстоятелността на стихотвореца се провява в неоправданото използване, а още повече, в повторението на думите. Думата в стихотворението е ценна с относителното тегло на мисълта и е ориентирана към него. Парадоксалността на словосъчетанията  може да даде най-голям ефект при натоварването на текста с мисъл.

 

21. Авторът винаги е прав. В известния конфликт между Незнайкото  и критиците на поезията му намира място осмиването на самобитността на автора, употребил римата “палка – сельодка”, от което следва да се подразбира естетико-педагогическото възпитание от люлката на човечеството. Обаче тази рима е къде по-достойна от хилядите рими, вълнували класиците – именно със своята оригиналност. В руския език няма думи, които да не биха могли да се римуват.


22. Абсолютно недостойно е да се римуват помежду си глаголи. Хубава рима е тази, която изглежда очевидна само след факта на нейното огласяване.


23. Ако от стихотворението може да се изхвърли ред, без загуба за смисъла, то това следва да се направи.


24. Младата душа винаги я тегли към поезията, да освежи света с издънки от нова зеленина.  А за всеки оял се пръдльо не представлява никаква трудност  да овони тази зеленина с гнили желъди. Затова: първо трябва да ви тегли не към авторитетите, а към светлината на собствената ви истина, и второ – да се упражнявате на мъдрост в опитите си за прераждане. Да се упреква младата душа в графоманство е общочовешко престъпление.


25. Стихотворецът, познал усещането за щастие в процеса на стихотворчество и не търсещ никаква похвала, може да бъде спокоен за съдбата си – тя няма да го разглези; но користта му е много по-висока от тази на стихотворците-популисти.

 

26. Едно стихотворение може да се счита за състояло се, ако то е разцепило сърдечната броня поне на един човек, при това пораждайки в него някаква емоция.



27. Професионализмът в стихотворчеството е извращение. Професионализмът предполага наличие на ръководства и ходене по маршрути, поезията е свободен полет. Освен това стихотворецът, загрижен за материалното си обогатяване (което е естествено за всеки професионалист) със сигурност е обречен на проституция на възгледите си (което е неприемливо за Поета).

28. Поезията е: наркомания, матрица на хармонията, глупастта на рационалното, самота на човечността и човечност на самотата.


29. Изразяването на мислите наглас винаги е глупост.


30. Източник на нашата мъдрост е опитът, източник на нашия опит е глупостта.




ОРИГИНАЛЪТ:

http://www.empyros.org/?j=st_&avt=vsk&sod=001

 

Вижте и другите идеи на автора – универсален ум,мислител, философ, поет и... изобретател!?!  


2006-04-13

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)