БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА


Крепост

Марика Джукева (nonnullus)

Раздел: Други стихотворения  Цикъл:

С меките си женски ръце
          раззиждах
стената,
зад която се беше скрил.
                        Крепост,
крепост се оказа тя.
Ожулих кожата на пръстите си.
Нараних плътта им.
                           Раззиждах.
Разраних я.
Изстърга се
                  до кокал-
щръкнаха кости бели,
                               полирани.
Сега нямам ръце да те прегръщам.
А ти си вече свободен.
                             Невярващ.
Започнах да ти разказвам.
За любовта.
Говорих,
            докато скъсах
            гласните си струни.
Сега нямам глас
и за онези думички
да прошептя.
А ти си вече събуден.
                        Успокоен.
С очи те вдигнах нависоко
                      да полетиш.
Толкова дълго се напрягах-
                           ослепях.
Сега не мога и да те виждам.
А ти си вече навън.
                            Жив.
Вече си влюбен,
но мен ще срещаш
само в мислите си.