БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

ЕТИМОЛОГИЯ

Боян Митков Паничаров (absolute)

Раздел: Разни (не влизащи в нито един раздел)  Цикъл: БЕЛИЯТ ШУМ НА ДЪЖДА

Откъде ли пък се взела думата “поощрение”? Не знам защо в съзнанието ми изниква образът на един древен славянски войн, който дялка стрели за лъка си. Представям си го как седи на пейката пред къщата си в края на полето. Когато издялка достатъчно започва да ги преглежда една по една дали са достатъчно прави, дали са гладки достатъчно, балансирани... С тънък ремък привързва на всяка по няколко сцепени соколови пера, да летят. После взема една. Пробва я как ляга на тетивата, опъва лъка. Прицелва се. Сваля лъка. Прави по-дълбок разрез с ножа. Сега вече стрелата ляга по-добре. Опъва пак тетивата. Прицелва се. Стреля. Заслушва се как лети. Взема следващата. Не бърза. Пробва и нея. Изстрелва я. Така докато свършат. После с отмерени крачки поема към вековното дърво, към което се е целил, на другия край на полето. Пътеката до там е отдавна утъпкана от стъпките му, права като струна. Събира грижливо в колчана падналите върху пътеката стрели. Най-далеч стигналата отбелязва с нокътя си. Останалите, падналите в страни, не пипа – тях ще ги събере на връщане за съчки. Довечера край огъня ще извади отново ножа си и ще придърпа колчана в скута. Тези стрели вече са показали, че могат да летят право и надалеч. Сега, за да станат истински стрели трябва да могат и да поразяват. Ще ги подостри.

 

 

 

 


2006-02-07