БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

"Театъра на живота"

dilqna valentinova vulina (mucunka0)

Раздел: Литературни очерци, ЕСЕТА, ИМПРЕСИИ  Цикъл:

Пореден ден се задава с изгрева на слунцето.Готови или не трябва да го изживеем. Но как? Не е ли по добре да го направим по стария и изпитан начин.Да си сложим маските на всекидневието и така до настъпването на мрака .Тя ще ни закриля ,тя ще ни пази от лицемерието на хората ,защото самите ние ще сме други лицемерни , изкуствени .Тя ще буде това,което се иска от нас.Но дали тя ще може да ни даде всичко от което имаме нужда - истинско приятелство ,любов , щастие .Не мисля така.Просто сме свикнали да я носим , да се крием зад нея.Да крием това което сме .от какво ни е срам? Нима не сме готови да покажем на света истинските си лица??Та те са наши! С тях може да сме всичко онова , което искаме да бъдем ,създаваме една илюзия за себе си . А мойе би ни е страх да свалим маските си?Страхуваме се от ударите на живота,страхуваме се да не ни наранят или ние самите да не нараним бъдейки себе си .Дали събитията , самият живот на човек го учи да носи маска и самият тои я извайва - понякога тъжна друг път весела .Все едно да обуваш чорпогащник върху друг и накрая какво?- това което е отдолу изчезва остава невидимо както и същността на човека - винаги скрита. Сега разбирам защо някой е казал"Истинските неща не се виждат с очите те се усещат в сърцето". Не сте ли се запитвали някога защо когато видим едно дете на лицето ни се появява усмивка.Отгова е ясен - защото животът още не я е изваял.. В процеса на живота това е една необходима игра, която като всяка друга се налага с неизбежните си предизвикателства , достигащи понякога до провокация с мистичността и трепета пред неизвестното с трудностите на всяко препятствие с проблема на истинностатта и ставащото .Колкото по сложна е тя толкова по стойностен е и крайния резултат а именно да откриеш себе си!! А кой си ти?Ти си толкова много неща.Ти си дневник,пълен с емоции чуства и спомени "познат образ за определена група от хора които едва ли познават истинското ти АЗ.А защо тези хора задавайки им въпроса Какво мислиш за мен?Какво съм аз за теб?винаги отговарят различно? В живота научих че двама души може да гледат едно и също нещо а да виждат съвсем различни неща! Човек не може да има различна маска за всеки един от тях затова и не всички ни харесват. Дали всеки човек има своя роля която трябва да изиграе по точно определен начин?Дали животът ни е пиеса, режисирана от нещо наречено съдба???Дали не играем роля в живота следвайки предварително написан сценарии?Животът е театър - някой твърдят че е мисъл на Шекспир .Но къде сме ние ?На сцената или в публиката ?Никой не може да каже .Редица въпроси в търсене на истината за същността на живота а може би Джани Рудари го е намерил твърдейки "Животът е сцена а ние сме актьори". А когато научим този житейски урок животът ще остане нищо повече освен това което се случва докато кроим планова за него - абсолютно непредвидим както и за съжеление и повечето хора около нас... И все пак шоуто трябва да продъжи!!Не се приемай насериозно и ти си един от нас в този фалшив свят.Само фалшивите хора успяват защото маските ги правят силни.Ако не си артист ще изпуснеш ролята си...ГОТОВ ЛИ СИ ДА ПЛАТИШ ЦЕНАТА???????
2006-02-05

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)