БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

Iskam

stefka miroslavova nicheva (1987)

Раздел: РАЗКАЗИ  Цикъл:

Искам “Искам да бъда погребан достойно...” Това бяха последните ми думи преди да умра! Сега ще си помислите, че това е баналната реплика от филмите, която е повтаряна до изтъркване, но в моя случай, както и вие ще се убедите не е точно така. И така, пригответе се да слушате внимателно! Не преувеличавам... Лично аз не мога да преценя що за човек съм. Оставям това на вас. Отрасл съм в добро семейство, с майка и баща, които се стемяха да ми дадат всичко, от което се нуждая. По празници и всяка неделя след задължителната проповед на отец Надеждев, сядяхме на също задължителния обяд вкъщи, който благодарение на знайни и незнайни роднини се проточваше до късно следобед.Каква идилия, нали ? Пример за идеално семейство ?Може би, вие ще решите... В училище също не бях по-различен от другите. Съвсем нормално имах слаби и средни оценки, бягах от час като всички на моята възраст, както и съвсем нормално тръгнах с момиче, а не с момче. Всичко си ми е съвсем нормално. Годините се нижеха една след друга и аз започнах да работя във фирма, която се занимаваше с разни банкови трансфери. Не закъснявах за работа, никога не съм крал от парите, с които съм работил, спазвах стриктно правилника и бях в добри отношения с всичките си колеги и колежки. “Искам да бъда погребан достойно...” Това бяха последните му думи преди да умре! Как ли се е озовал тук този човек? Не мога да си го обясня. Изглеждаше съвсем нормален, не приличаше на останалите в санаториума, а и да разговаряш с него беше цяло удоволствие. Вярно е, запознах се с него месец преди да умре, но когато ми се налагаше да контактувам с него, не намирах нищо налудничaво и нищо за лекуване в неговата личност... Защо ли идват да се лекуват такива хора? Та него не го беше викал никой. Не мога да проумея, но сигурно никога няма да получа отговор на тази загадка! Веднъж ми бяха разказали за него. Бил чиновник в някаква фирма и всичко вървяло добре, докато жена му не починала от някаква тежка болест. Тогава той дошъл тук и се погребал сред умопомрачените заради своите спомени. Едно беше най-интересно – винаги ходеше с един вестник отпреди петнадесет години. По една или друга причина никой не разбра защо беше толкова ценен за притежателя си. Когато го подготвяха за погребението, не намериха вестника, а той бе събудил интерес и в най-незаинтересованите в санаториума. А сега, когато можеше да разберем отговора на всички наши въпроси...това прословуто издание потъна в дън земя. Защо ли не се разделяше с него никога? А как успя да извоюва уважението и на персонала, и на своите луди приятели? С едните той разговаряше за политика и парични транзакции, а с другите играеше на карти и участваше с тях в следобедните представления. Именно заради това той заемаше някакво специално място. Не бе нито истински болен, нито напълно здрав. А този вестник... “Искам да бъда погребан достойно...” Това бяха последните ти думи преди да умреш! Поправи ме, ако бъркам, но май вие хората си мислите, че ако ви погребат “достойно”, ще се намерите веднага в рая! Това е най-идиотското ви предположение. Едното няма нищо общо с другото. Ще ти прозвучи много чудно, но истината е, че адът не съществува така, както си го представяте- надарил съм ви с много голяма фантазия! Адът, мили мой, е самата мисъл за него! Адът са тези мигове, в които си тук срещу мен и се чудиш къде ще те пратя... смешно е, нали? Но ако само за миг вникнете в това, което уж за вас е Светото Писание, бихте го разбрали. Нали там се пише, че вие сте моята слабост, че е достатъчно да се разкаете за това, което сте извършили, и ще попаднете там, откъдето съм ви изгонил преди толкова много години? Тези пък, които наричате безверни, не са изобщо такива. Всеки вярва в нещо или някого, а самата вяра съм Аз! Ти се разкайваш за смъртта на своята съпруга, защото си мислиш, че си виновен за нея. Така е! Ти беше виновен, но за теб бяха достатъчни като наказание угризенията, които те тласнаха в санаториума, още по-големите угризения в него, които си причини сам и онзи вестник...помниш статията, нали? “...Според казаното от съпруга на покойната професорка тя е издъхнала безболезнено в следствие от своята коварна болест по време на съня си...” Добре го измисли! Всъщност никой, освен мен не разбра истината, а? По-големите дозировки лекарство, които и даваше, водеха до по-бърза и по-сигурна смърт и ти го знаеше. Но угризенията ти се оказаха по-силни. Е, вече знаеш, че всичко е станало така, както е било предопределено да стане... Все пак ти я обичаше! Не искаш ли да я видиш? Тя е там и те чака... “Искам да бъда погребан достойно...” Това бяаха последните ми думи преди да умра! Но те вече нямат значение.
2006-01-31

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)