БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

СКИТНИК

Боян Митков Паничаров (absolute)

Раздел: Философска лирика  Цикъл: ПО ПЪТИЩАТА НА СЪРЦЕТО

В огнището жарта рисува спомени,
ухаещи на бор и звездни нощи,
на тишина, на брегове изронени,
на дебри, неизбродени все още...

Но сякаш по-студено е пред огъня
и чувствата се сгушват в полумрака.
И полунощно се промъква болката
от мисълта, че никой не те чака.

Та колко струват тези нови пътища,
щом мостовете тлеят зад гърба ти?
Луната ли прогонва всички сънища
или те дави в мрака съвестта ти?

Дали не е за цял живот обреченост
моментната, уж, слабост - самотата?
Приятелства, несбъднати на времето,
на зарове ли чакаш да се паднат...

На лунна светлина светът е бяло-черен,
а огънят се олюлява от тъгата.
И любовта била ли е, не е ли -
не знаеш вече. Казва ли ти някой?

Единствено упорството ти кремъчно
нехае за изтритите обуща.
На утринта росата ще завари
в бивака само празното огнище.

 

 

 


2006-01-28

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)