БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА


МЪЛВА

Надя Стойкова Стоева (надя)

Раздел: Други стихотворения  Цикъл:

Градът, настръхнал, сграбчва за ухото бездомната, раздърпана мълва, а тя върви, усмихва се широко на всяка пооткрехната врата, прибира вещо чуждите неволи с надеждата от тях да изтъче омайна тъкан, дето да разголи най-преданите нейни синове. Срамът, като отритната молитва, захвърлен в прахоляка от лъжи, светлее отдалеч - прокажен скитник, подире й осъден да върви. Но тя греши, не е непобедима, макар че кипва алчната й кръв във тоя топъл, благодатен климат, където всяка думичка е стръв за голите, незащитени мисли, превърнали се в клюка изведнъж. Та не е чудно, че градът не иска да се пребори с нея като мъж и уж ухото й ядосан дърпа, а е безсилен да я стъпче с крак. О, женска злоба - млада и безсмъртна, жестока и всевластна като мрак! Но щом докосне моята тревога с измамата на опитен крадец, душата ми - една луна двунога от унеса на своето небе, се спуска ниско и с наслада суче на мрака ферментиралия сок и срещу нея като болно куче извива глас сразеният порок ... Когато ветровете си отиват и тайни бдят в привечерния шум, в едно градче у мене се забива на мъката последния куршум. Засяда в мен това парче желязо, от страх омеква, болка го топи, потича като лава от омраза, с любов изгаря хиляди вини ... А щом изстине, вече е идея и кротко ляга в белите листа. Над пъстрия й огън ще се сгреят измръзналите пръсти на деня.
2006-01-27