БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

Стефан Цанев - Притча о Бинке Желязковой (превод на руски език)

Димитър Богданов Дянков (матусал)

Раздел: Преводна поезия  Цикъл: Преводи на руски език

 

Утихла буря и за облаками

проглянет солнце через миг-другой.

Победным птичьим криком, голосами

дремучий лес исполнился волной!

 

Кричали птицы все – и певчие и нет –

хотя дождя до капель до последних

дрожали мелкой дрожью, уткнувшись кое-где,

не смели рта открыть, забыв совсем о песнях.

 

Теперь кричат. За тучею последнею грозятся:

- Мы, не боимся, не щадим себя. Мы не...

И будто все готовы – лишь бы поднапрячься –

и красно-солнышко снести себе!

 

И только пташка маленькая, сжавшись вся в комочек,

молчит в вершине сломанного бука.

Когда свистела буря, та без проволочек

назло ей пела, а теперь – ни звука!

 

Долг гения? Надежда дурака ли –

что нужен голос твой в пустыне чахлой?..

Не знаю. Гром за громом в ужасе мы ждали:

замолкнет?... Нет, не замолчала.

 

Теперь молчит. Дрожит вся мокрой, жалкой, неуклюжей,

растрепанной, одной... Ну, пела – ну и что ж?!

Тогда тайком все ненавидели ее же

за то, что пела. И что молчит сегодня, - тож...

 

Утихла буря! И под крышею у Бога

законным прежним чередом идут дела опять.

Молчат все те, в грозе что пели много.

Молчавшие тогда – теперь кричат.

 

Оригиналът:

 

ПРИТЧА  ЗА БИНКА ЖЕЛЯЗКОВА

 

Утихна вятърът и облака отнесе.

Ще се покаже слънцето след миг.

И изведнъж земята се разтресе

от общ победоносен вик!

 

Крещяха всички пойни и непойни птици.

До капката последна на дъжда

трепереха с прехапани езици

във свойте дупки и гнезда -

 

сега крещят! Крещят, след облака дюдюкат:

- Не се боим, не се щадим, не се...

И всяка се напъва – след минута

най-малко слънце ще стесе!

 

Една едничка птица, свика като лешник,

мълчи върху върха на скършен бук.

Когато бурята над нас трещеше –

една тя пееше напук.

 

Дългът на гения? Надежда на глупака –

че нужен е гласът ти в тежък час?

Не знам. Но треснеше ли, с ужас чаках:

ще млъкне ли?... Не замълча.

 

Сега мълчи, трепери мокра, жалка, смешна,

проскубана, сама... Е, пя – за чий?

Презираха те тайно – като пееше,

и явно – че сега мълчиш.

 

Утихна вятърът. Под божията стряха

нещата следват свой законен път.

Мълчат – през бурята които пяха.

Мълчалите – сега крещят.


2006-01-25

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)