БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА


“Живота е самотен, беден, противен, груб и кратък”

Николет Стефанова (nickolette)

Раздел: Литературни очерци, ЕСЕТА, ИМПРЕСИИ  Цикъл:

Чувала съм хиляди определения за живота, както от всепризнати философи, така и от обикновени хора и всички те заслужават задълбочен размисъл. Различни, образни, протоворечиви и ексцентрични, твърденията отразяват житейската позиция на индивида. Доста често оценките са субективни в зависимост от сферата на живот на човека, но и редица образовани и ерудирани личности са също толкова крайни. Убедителен и категоричен, с извоювани позиции в областта на философията и правото е англичанинът, поставил началото на модерната политическа теория - Томас Хобс. Идеите на Хобс са стряскащи и трудни за възприемане дори и от разкрепостения, освободил се от догматичното мислене съвременен човек. Можем да си представим как е въздействала концепцията му за живота върху един закостенял и ограничен начин на мислене на Средновековния християнин. Може би е шокиращ не толкова с новаторските си идеи, колкото със студенината и спокойствието, с което ги заявява; може би на всички ни е все още трудно и се страхуваме да признаем естествената, природната си същност – “Човек за човека е вълк”. Тази “война на всеки против всички” е обоснована не от животинската агресивност или пък от склонността към безредие, а от егоизмът и самостоятелността в мисленето и (или) действията на хората. Животът е самотен! Днес това твърдение е по - вярно от когато и да било. Хората са се изолирали и са заживели в свои, несподелени светове, погълнати от проблемите си и забравяики, че са същества създадени да общуват. Именно тази самота обяснява натрапчивото търсене на другия чрез развитието на комуникациите. Нашето общество ни окуражава да се грижим сами за себе си и реално да бъдем сами в нещата, които вършим. Загубата на доверие в околните и непрестанната борба за власт и надмощие дори в ежедневието ни, ни прави все по - мнителни, подозрителни и самотни. Същото чувство ни изпълва и когато останем неразбрани. Дълго се заблуждавах, че мога да живея без да убеждавам другите в правотата си и че никой не е длъжен да ме разбира, но колкото и власт да има човек, той остава зависим от обществото и е единствено в негова полза да го спечели на своя страна. Дори започнах да гледам на себе си и околните, като на съставни части на едно цяло, като на клетките на един организъм – ние всички трябва да работим за благото му. Ако погледнем на света от гледната точка на Хобс, където всеки се стреми да бъде по - силен, за да оцелее, подобно на закона на джунглата, то самотата е неизбежна. Убедително можем да защитим и тезата, че животът е беден, но как да е иначе, след като всички грабим с пълни шепи – нали се борим за власт, могъщество, независимост...!?! Хората стремглаво изменят света около себе си и изчерпват ресурсите му, за да придобиват все повече и повече материални блага. Човекът не е свикнал да се лишава. Обеднели сме и духовно, което естествено ще оправдаем с тежкото икономическо положение, в което се намираме. Тук бих допълнила, че непознавам човек, доволен от доходите си... Всеки иска още и още. За нас живота е всичко друго, но не и благодарен. Вярвайки, че всеки един ден е страдание, ние възнегодуваме, че не получаваме нищо в замяна. Макар и противник на християнските възгледи, в това отношение идеите на Хобс съвпадат със Средновековните. Ние, хората сме съвършените егоисти, гледаме на всичко и всички, като на средства. Напълно съм загубила вярата си в безкористните подбуди, което не означава, че съм ги надживяла. Забелязала съм, че дори когато пускам монета на просяка, го правя или за да се почувствам по - добре, или от страх да не попадна на неговото място. Дори родителите, които отдават цялата си любов на детето, посвещават времето си и са готови на големи саможертви, дори те очакват нещо в замяна – децата да постигнат техните мечти, да се грижат за тях на старини... Дори един влюбен иска “поне” да вижда обекта на уж безкористната си и чиста любов. Ако приемем егоизмът за отрицателно качество, то наистина живота е и противен и груб. А най - голямата му гавра е, че е и кратък... Колко жестоко!! С една дума – животът е несправедлив! Там където всеки налага своето право, няма всеобща власт, което означава, че няма всеобщ закон, а несъществуват ли закони валидни за всички, къде е справедливостта?!! “Не истината, а авторитетът прави закона”. И все пак никой никога не е казвал, че живота е справедлив, което ме кара всеки път да се изненадвам когато чуя “Не е честно!” с нотка на самосъжаление в гласа. Разбира се, че не е честно, няма и да бъде! След като се запознах с убежденията на Томас Хобс, освен, че се заинтригувах допълнително от личността му, аз се и запитах – бил ли е той щастлив? После си казах: “Не мога да променя нещо, което не си призная!”. А Хобс е погледнал действителността, видял я е черна, жестока и несправедлива и признавайки го, той се е освободил самосъжалението, което прави човек неефективен, неработоспособен и неентусиазиран.
2001-07-05