БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА


Моята непослушна душа

Благовеста Валентинова (блажка)

Раздел: Други стихотворения  Цикъл:

"Човек се учи докато е жив"

Като непослушно разглезено хлапе,
плачех и се сърдех на света,
задето строго ме наказваше
за пакостите на моята душа.

Наранявах слабите просто ей така
за да се чувствам силна,
защото някой мен ме беше наранил.
Разбивах сърца
без окото да ми мигне,
защото някой моето беше разбил.

Заслужих си сълзите и раните в душата,
олющените колена, когато падах отвисоко.
Заслужих си и ударите на съдбата -
в сърцето още има белези дълбоки.

Всяка плесница и всяка сълза
беше урок за моята непослушна душа -
калих сърцето си, израснах, поумнях,
но на каква цена - вече остарях.
В уроци пропилях си младостта,
научих всичко за живота и какво от това.
Живота ми отмина, сега съм стара, а пред мен смъртта -
не ми е нужна в гроба мъдростта.


2005-12-30