БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

Обещание

Иван Милтонов Николов (Лудетино)

Раздел: Миниатюри  Цикъл:

Забравете всичко, което знаете. Първо трябва да откриете истинската си същност. Вие не сте предметите които купувате, вие не сте дрехите които обличате, вие не сте вашето семейство, нито своята болка, нещастие... Нека да потърсим онова отдавна загубило се малко човече в дебрите на вашите предразсъдъци. Затрупано под хилядите Ви същностни черупки. Да ето аз го виждам и странно, облечено е официално и мъкне куфарче със себе си. Разбира се това е моя личностна представа, виждане за него, за вас то може би изглежда съвсем различно. - Здравей. Ще ми кажеш ли кой съм аз? То ме поглежда без укор в очите си, а би трябвало мисля си. Не, то е знаело, че рано или късно ще го намеря, защото този огромен сапунен мехур трае в най лошият случай един миг – един човешки живот. То отваря куфарчето си и оттам изважда лист. Подава ми го. Лист с напечатани на него думи. Аз... обещавам... Обещавам ли? ... обещавам никога да не забравям теб... Ние сме обещанието дали си на самите себе си. Обещание да не забравяме и изоставяме мечтите си. Малкото човече – това е детето, това е мечтата, това е животът и светът който желаем, но ни е страх да повярваме в неговото съществуване. Ние сме своите мечти. Мечтата това е реалността на висшият ни аз. Мечтите са нашето бъдеще. Забравете всичко което знаете. Забравете, това което са ви казвали : че мечтите това е временен блян, невъзможна фантазия, детски желания. Забравете, защото тези хора са загубили мечтите си, изгубили себе си и сляли се, превърнали в безформена маса от прах, застой и скимтящи желания. Търсейки вие не се спирате пред изгубилите се и отказалите се по пътя, за да слушате техните бъртвежи, а продължавате напред и не забравяте. Не забравяте едно обещание, което сте дали много отдавна.
2003-02-14