БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА


JOHN MCLAUGHLIN - Thieves And Poets

Ники Русиновски (djsupermax)

Раздел: Публицистика  Цикъл: Rhythm: Reviews

Маклафлин пак ни маха от вишната – горе високо.

Създателят на Махавишну Оркестра е основно име и електрическа китара в джаз рока. Винаги сме се радвали да го чуем и на кухарка. Но акустично ориентиран пост-боп с евро-класически тежнения – такова животно нема. Обаче определението - на Allmusic.coм – е доста точно. Заглавната композиция е своеобразна 26-минутна джаз оратория в три части. Записана с италиански класически музиканти под диригентството на Ренато Риволта, тя преплита джаз, класика и малко фламенко по един неподражаем начин, в който иначе лесно можете да познаете Джон Маклафлин. Ако усетите и нещо от Бетовен, не сте се излъгали. Първоначално произведението, написано преди години и изпълнявано само на живо, е носело името “Европа”, а частите му се наричали съответно “Старият свят”, “Новият свят” и “Финал”, който жизнерадостно обединява двата свята, по думите на автора. С годините той се замислил за това как неусетно човек черпи идеи около себе си до степен несъзнателно да открадне нещо, което после да обяви за свой оригинал, и така се родила новата идея за крадците и поетите. Тя дава тон и на другите четири композиции в албума – джаз стандарти, посветени на четирима изтъкнати пианисти. “My Foolish Heart” е инспирирано от Чък Къриа, “Stella By Starlight” – от Хърби Хенкок, “My Romance” – от Бил Евънс , а “The Dolphin” – от Гонзало Рубалкаба. Кавърите звучат приятно във формация от пет китари и бас, но истински интересна е заглавната композиция, чиято енигматичност е с потенциал задълго да привлича интереса на ценителите.

Оценка - 4

Публикувано в сп. Ритъм, бр.78/март, 2004 г