БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

Добрият Превод

Денис Олегович Шепелев (dosh)

Раздел: Публицистика  Цикъл:

Свободни размишления на тема изкуството на превода

„Добрият превод е като жената - ако е верен, не е хубав, ако е хубав не е верен”

Изкуството на превода. Колко учебни пособия, монографии и статии са написани по този повод! За съжаление обаче, в повечето случаи, човечеството не се учи от грешките (и респективно мъдростта) на миналото си, а винаги е обречено само да преоткрива вече хиляди пъти открити неща и да ги повтаря. В наше време всеки „поназнайващ” до някаква степен един или няколко чужди езика човек изведнъж се превръща в най-квалифициран преводач от и на този език. В резултат на което, често ставаме свидетели на такъв първосигнално-буквален превод, че всъщност повечето неща от този превод не могат да се разберат даже и след доста часове умствен напън. Защо е така? Причините обикновено са няколко:

  1. Ако преводачът бърза и няма време да редактира превода си, превеждането обикновено се осъществява дума по дума, така, както са подредени тези думи в оригиналния текст. В резултат на това специфичните синтактични конструкции на езика на оригинала се пренасят в езика на превода, което води до нелепо звучащи изречения. Най-често това става когато се превежда от английски на български. Например, обстоятелствата за време в английския език обикновено се поставят в края на изречението, докато в българския език, те обикновено стоят в началото на изречението (колкото и свободен да е словоредът в българския език!). Ето един прост пример: „
  2. I went on a walk yesterday” ще се преведе като „Аз излязох на разходка вчера”, вместо „Вчера аз излязох на разходка”. Разбира се, в българския език могат да се употребят и двете конструкции, но когато става дума за сложно изречение с няколко съподчинени части, поставеното в неговия край обстоятелство за време просто няма как да не бие на очи. Тук трябва също да се отбележи бъркането на международните думи с думи, които трябва да се превеждат. Масова грешка е превеждането на английската конструкция „in focus”, например, „Housebuilding stocks were also in focus following a report that showed…”, което навсякъде се превежда като „На фокуса на вниманието на пазарните участници бяха също…”. Какъв фокус на вниманието? Какво е това? Не може ли да се каже: „Пазарните участници съсредоточиха вниманието си върху…”?

  3. Непознаване на фразеологията. Фразеологичните конструкции обикновено се превеждат дословно, вместо да се употреби български фразеологизъм, който да съответства в дадена ситуация на употребения чужд фразеологизъм. Така например, фразеологизмите „red coat” и „black coat”,
  4. най-вероятно, ще бъдат преведени като „червена дреха” и „черна дреха”, ако не се вземе под внимание фактът, че става дума всъщност за английски войник (червена униформа) и свещеник (черно расо).

     

  5. Непознаване на собствения си език. Най-често допусканите грешки са свързани с употребата на пълен и непълен член. Тук се забелязва интересна психична нагласа: ако слагаш навсякъде пълен член, може би ще изглеждаш по-начетен и по-интелигентен. Най-често такива грешки се забелязват в медиите. Вече започвам да си мисля, че в катедрата по журналистика или изобщо не се изучава българска граматика или нарочно така ги учат журналистите „да се изразяват по-начетено”. Стига се даже до такива невероятни нелепици, като: „…след краЯТ на оранжевата революция…”. Явно обяснението за подлога и допълнението не върши работа, затова трябва да се върнем в началните класове на училището. Най-простото правило от училище: ако дадената дума може да се замести с „кой?”, тогава се слага пълен член, когато дадената дума се замества с „кого?”
  6. – непълен член. Например, „Романът (кой) беше написан от (кого) писателя”. Не мисля, че е толкова трудно да се разбере това. Същата работа е с думата голЯми, но това е друга тема.

  7. Тук е мястото да засегнем проблема с прословутите електронни преводачи – мечтата на човечеството. За съжаление, все още не е измислена програма, която, в зависимост от контекста и екстралингвистичната ситуация, да избере точното значение на думата от десетте значения, която тази дума има. Един от преводите на такава програма, който ще помня цял живот, е
  8.  

    Uncle Ray – Чичо Лъч. Да плачеш ли, да се смееш ли! Ако такива програми се използват за личен превод, нямам нищо против, но странното е, че има хора, които правят преводи за други хора и използват тези програми. Имаше даже такъв случай: фирма се нуждае от преводач. Един от съветниците на шефа на тази фирма му казва: „За какво ти е преводач, нали има много такива програми дето превеждат?”. No comment.

  9. Интересно е да се отбележи, че и хората понякога също не могат да изберат подходящото значение от множеството значения на дадената дума, в зависимост от контекста и екстралингвистичната ситуация. Мисля, че всеки се е сблъсквал с такива думи и тук няма нужда да даваме пример за това.
  10. Превеждането на стихотворения е най-трудно. Някой беше казал, че едно стихотворение е невъзможно да се преведе, преводът на стихотворението всъщност се превръща в отделно произведение на преводача. Съгласен съм само донякъде с тази теза. Ако стихотворението може да се преведе по смисъл, като не се спазва на всяка цена ритъмът и римите, преводът за мен ще е хубав. Ако освен смисъла е предаден и ритъмът на стихотворението, преводът ще е идеален. Но това се постига много трудно. Най-добрият пример можем да дадем с ненадминатите преводи на произведенията на Шекспир, направени от Валери Петров.
  11.  

  12. Интересно е да се отбележи, че повечето хора имат следната нагласа: Преводачът не създава нещо свое, за разлика от програмиста например, затова работата на преводача е по-лесна и съответно трябва да му се плаща по-малко. Дали наистина е така? Един талантлив (а талантът, ако ми позволите да отбележа, е упоритост + постоянна жажда за знания + любознателност) преводач не създава ли свое произведение в процеса на превода? Сигурен съм, че е така. Преводите на Шекспир, направени от Валери Петров, въздействат по много различен начин, отколкото когато четеш Шекспир в оригинал. И няма как да не е така. Тук се преплитат много фактори: различията в езиците, народопсихология, езиковата картина на света и т.н. Обаче докато има първосигнално-дословни преводачи (или да ги наречем Чичо-Лъчовци), тази негативна нагласа ще продължава да оказва негативно влияние върху битието на истински талантливите преводачи.
  13. Разбира се, почти всичко казано дотук не се отнася за симултантния превод, където преводачът, иска - не иска, трябва да се съобразява с говорещия и не може за части от секундата нито да внесе необходимите промени в синтактичния строй на изреченията, нито да замести оригиналните фразеологизми с подходящи в дадената ситуация еквиваленти.

    Макар че предварителният разговор със събеседника до голяма степен спомага за извършването на качествен превод.
    .
     
    2005-09-13

    Питай знаещите

    Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

    Абонамент

    (скоро)

    Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)