БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА


TIZIANO FERRO - 111 Centoundici

Ники Русиновски (djsupermax)

Раздел: Публицистика  Цикъл: Rhythm: Reviews

Творчество и красота, жизнерадост и дръзновение

“Модерна италианска музика” е понятие, което у нас от години се възприема като “желязно дърво”. Появата на Тициано Феро сложи край на това предубеждение. Той е хот, той е секси, той е куул... Е, той е и 111% поп (нямам предвид, че е папата, а че е италианско съответствие на Джъстин Тимбърлейк), но пък му става оная работа... имам предвид музиката. Трудният втори албум на младежа е също толкова силен, колкото и дебютът му. Поне два от предишните му хитове имат еквиваленти в новия проект - “Perverso” е в тоналността на “Perdono”, а “Sere Nere” е наследник на “Imbranato”. Не съм убеден, че са чак толкова добри, но няма самозаемки и прочее самозадоволявания. Вместо това има поредната доза динамични, страстни, напористи парчета в характерната за Тициано експресивна ар-ен-би стилистика, както и традиционно добри италиански балади. И шаш - “Temple Bar” е джаз композиция, която спокойно би могла да е дело на Стинг от 1987-а. Човекът просто си го бива. Няма как да не приветстваме това.

Оценка - 4
Публикувано в сп. Ритъм, бр.77/февруари, 2005 г