През 1996-та пътувах като DJ за Македония. Ей го къде е - не ти трябва/ше?/ виза, не ти трябва нищо. Качваш автобуса в 6 вечерта и си в Охрид сутринта в 4. Разбира се - 3-4 часа отиват в чакане на границата, нищо че беше в мъртвия сезон...
Автобусът беше празен - само аз българин, един иранец и десетина македонци. Единият беше възрастен човек с канадски паспорт от над 10 години, обиколил света и прибиращ за пръв път от години обратно. Дошъл със самолет до София, защото до Скопие нямало полет.
На българската граница не помня да съм видял въобще някакви власти - събраха ни паспортите и ни ги върнаха след малко. На македонската македонците се заядоха. Не с мен, нито с иранеца. С възрастния македонец, който гордо им подаде македонския си паспорт. Ама изтекъл бил, ама ти къде си бил, какво си правил в България, какво носиш, бе я слизай от рейса, какъв македонец си ти бе. Човекът, който гордо ни разправяше предишните няколко часа как обиколил света и колко бил щастлив, че си е останал македонец за толкова години далеч от дома, се почувства като парцал, че си е запазил и старото гражданство. Накрая не издържа, извади канадския си паспорт и им го хвърли в лицето: "Мръсни комунисти, аз затова ли си оставих семейството и родината да се скитам по света бе, пак вие да сте на власт и да се подигравате с хората! Не съм македонец, канадец съм - на ти паспорта и ако не ме пуснеш слизам и се обаждам в консулството, мамицата ви мръсна подкупна! Аз съм канадец, гражданин на света!" Моментално му отдадоха чест, извиниха му се и го пуснаха. Добре дошъл в родината... и добре че не си местен гражданин...
На връщане от Македония пък аз имах проблем - с българските митничари. След като ни строиха като в концлагер с багажите пред нас /който не знае - така се минават балканските граници/ накараха неколцина от нас да си отворят саковете. В моя - CD. Много - към стотина. Няма два да са еднакви, видимо са използвани, без кутии, в опаковки от специален твърд неабразивен найлон /по 10 пфенига едната опаковка - не се продават в БГ/ специално предназначени за DJ-еи. "Контрабанда - вика митничарят, - вкарваш стока незаконно! И са пиратски!" Ти луд ли си, отговарям му аз, те пиратските се произвеждат в България и се изнасят навън, а не обратното /тогава беше точно така, сега е обратното/. Пък и виж колко от тях са оригинални, има такива за които и по 40 долара съм давал. "Аз не разбирам, за мене са пиратски, конфискувам ги!" Ти може да не разбираш, ама аз съм експерт и а си ги пипнал - а съм ти отровил живота по съдилища /цитирам му 2-3 закона/. Бях на турне, DJ съм - ето ти документи, аз да не съм фолк певачка, да си пея сам парчетата? "Не знам какъв си. Къде ти е митническата декларация, че си ги изнесъл, та сега ги внасяш?" Нямам. Никой не ме подсети, че трябва да попълня такава. Не съм видял един български митничар или граничен служител на излизане. Как да ги декларирам - на листче от тетрадка ли? "Лъжеш. Значи - внос. Нямаш документ. Тогава плащаш 30% акциз /тогава беше толкова/ и 20% ДДС. По колко каза - по 40 $ единият ли?" Бе ти нормален ли си, аз нямам толкова пари в джоба си, ходил съм за 5 дни в Македония, не в Америка? "Значи, слизай от автобуса, конфискувам всичко! Вие другите - заминавайте!"
Свалиха ме, автобусът замина. Побеснях. Извадих му журналистическа карта, заплаших го с всичко и всички, за които се сетих, поисках му служебен номер, име, длъжност и шефа му да дойде незабавно или да извика полиция да ме арестува, защото иначе не разрешавам да се пипне каквото и да е от сака ми /искам опис и оценка на всеки диск поотделно, констативен протокол, свидетели и прочее/ и ще го съдя него и митниците до дупка, да не говорим какъв скандал ще раздухам в медиите /не забравяйте - имах журналистическа карта, тя беше изтекла отдавна, но да не мислите, че някой там обръща внимание на такива подробности или пък действително познава законите/. Не че ще го осъдя /формално за акциза той беше прав, щом нямам документ/, но на никой от шефовете му няма да хареса някой идиот да вдигне толкова шум за такава дреболия. А той - млад, зелен, глупав и много алчен: "Бе дай там нещо да се почерпим и ще те пусна". Каква почерпка бе, ти и така ще ме пуснеш, ама какво - искаш в затвора ли да те вкарам. Че аз няма да мръдна оттук докато не ти свърши смяната. Какъвто си идиот и се заяждаш с хората само ще ги причаквам след като са минали през теб и ще ги моля да ми се оплачат от обслужването ти и да ми оставят името и адреса си. До довечера ще имам списък с 20 души, готови да кажат каквото и да е срещу тебе. Все ще се намерят двама цигани по за 200 лева и да лъжесвидетелстват, че са те чули да ми искаш подкуп. Не ще ме пуснеш, ами и билета за автобуса, от който ме свали ще ми платиш иначе ще ти се стъжни картинката. "Айде, махай се оттука и друг път да внимаваш". Не мърдам от тука, дай ми парите за билета или викай шефа си - аз няма да ходя пеш до София 200 километра. Той почна да вдява на какво се е нахендрил. Извика шефа на смяната. Повторихме всичко отначало. Шефа му се изпоти. Дръпна го настрани и дълго ръкомахаха. После ми каза: "Виж сега, ти си в нарушение и ние може да те глобим без да ни мигне окото. Обаче момчето е младо и малко неопитно, объркало се е, престарало се е. Не е трябвало да те сваля от автобуса. Няма да те глобяваме, извиняваме се за притесненията, аз му заповядах да ти намери транспорт до София. И да забравим тия истории. Така става ли?" След час "момчето" отвори багажника на една кола с двама турци и двама македонци, разрови нещо и ония се разтрепераха и позеленяха. Той го затвори и им каза, че няма да ги закача тоя път, "но да вземете ей това момче и да го закарате до София, нали и без това оттам минавате... и да не се повтаря отново, че минавате всеки месец и пак ще случите на мене, ясно ли е". Ясно им беше. Качи ме при тях, те ме гледаха подозрително и накриво и ме свалиха преди София - променили си намеренията за пътуване. До София се добрах на стоп и после с автобус - чак привечер.
Мили, родни балкански картинки... Ех...
|
