БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

Унижението да си българин

Ники Русиновски (djsupermax)

Раздел: Публицистика  Цикъл:

Темаунижението да си българин 
АвторOrange
ДатаTue Oct 3 14:01:45 2000
От IP134.184.14.65  



не исках да прозвучи толкова негативно, но не ми е хубав ден днес.
отидох да си извадя виза за UK. "аха" ще кажете вие. така е казал и Мечо Пух, когато ловиха слонове с Прасчо (или може би не е било точно тогава).
живеч вече 3 години в Брюксел, плащам си данък смет, не пътувам в градския транспорт без билет, мога да пътувам из Шенгенските Щати без виза- до тук добре...
да, но бастиона United Kingdom дори да е в Европейския съюз, не е в Шанген... да, но приятеля ми е англичанин и иска да ме заведе в къщи да видят родители и братя, кой го кара да си скубе косата и да оплишавява...:) до тук добре...
от посолството казват какво трябва-
-покана от там
-покана от него
-копие на паспорта му
-копие от извлечението на заплатата му
-мой паспорт
-лична карта
-документи от работата ми-
-извлечения от банката за последните 6 месеца (дали ми се дават пари редовно)
-документ, че ще продължавам да работя през следващите 12 месеца, и че ще ми плащат
-какво ще правя там
-билет (return разбира се)
след като си се натоварил като магаре с всичко това, попълнил си надлежно 4 листа application (който е попълвал знае какви идиотски въпроси има вътре)
и за какво е всичко това? ... защо мъжът зад прозореца те гледа сякаш си опасен престъпник? защо ти се задават въпроси, които могат да те докарат до хистерия?

защото имам български паспорт... и всичко останало не може да заличи това



Orange is the colour of the gorgeous future...

ТемаОтг: унижението да си българин 
Авторpavka
ДатаTue Oct 3 14:35:16 2000
От IP203.166.248.80  



Да-а-а... така е. Нека после говорят някои "ама то няма лошо в това да си българин и да си живееш в България".
Да ти кажа аз как си извадих английска виза - занесох в посолството бележка от банката, че имам пари за една седмица в Лондон, и копие от факс за хотелска резервация (която е безплатна, и после я отмених). Това е.
Питат ме - "билет?" - нямам.
"Колко ще стоиш в Лондон?" - ще видим...
"Жена ти има ли пари и работа?" - няма. (и на нея й взехме виза - във формуляра писах "безработна", "пари няма".
И защо така? Защото имам една хартийка, където пише че съм жител на Австралия - даже не гражданин.
Е как да не се махнеш от България?
Съжалявам и аз, че звуча кофти, ама просто ти писва.
Лошото е, че не само чужденците не те уважават. И българите не те уважават. То може би и затова ония те гледат отвисоко - какво ли си викат, те тия българи един друг се гледат като боклуци, какво да им уважаваме?
Айде да не разправям как се минава българската граница от българин...
Само ще кажа, че всеки чужденец я минава по-лесно от българите.


---
"Синдромът на синджира": Синджирът се връща, козата я няма.

ТемаОтг: унижението да си българин 
Авторdjsupermax
ДатаWed Oct 4 12:47:41 2000
От IP192.168.151.86  



През 1996-та пътувах като DJ за Македония. Ей го къде е - не ти трябва/ше?/ виза, не ти трябва нищо. Качваш автобуса в 6 вечерта и си в Охрид сутринта в 4. Разбира се - 3-4 часа отиват в чакане на границата, нищо че беше в мъртвия сезон...

Автобусът беше празен - само аз българин, един иранец и десетина македонци. Единият беше възрастен човек с канадски паспорт от над 10 години, обиколил света и прибиращ за пръв път от години обратно. Дошъл със самолет до София, защото до Скопие нямало полет.

На българската граница не помня да съм видял въобще някакви власти - събраха ни паспортите и ни ги върнаха след малко. На македонската македонците се заядоха. Не с мен, нито с иранеца. С възрастния македонец, който гордо им подаде македонския си паспорт. Ама изтекъл бил, ама ти къде си бил, какво си правил в България, какво носиш, бе я слизай от рейса, какъв македонец си ти бе. Човекът, който гордо ни разправяше предишните няколко часа как обиколил света и колко бил щастлив, че си е останал македонец за толкова години далеч от дома, се почувства като парцал, че си е запазил и старото гражданство. Накрая не издържа, извади канадския си паспорт и им го хвърли в лицето: "Мръсни комунисти, аз затова ли си оставих семейството и родината да се скитам по света бе, пак вие да сте на власт и да се подигравате с хората! Не съм македонец, канадец съм - на ти паспорта и ако не ме пуснеш слизам и се обаждам в консулството, мамицата ви мръсна подкупна! Аз съм канадец, гражданин на света!" Моментално му отдадоха чест, извиниха му се и го пуснаха. Добре дошъл в родината... и добре че не си местен гражданин...

На връщане от Македония пък аз имах проблем - с българските митничари. След като ни строиха като в концлагер с багажите пред нас /който не знае - така се минават балканските граници/ накараха неколцина от нас да си отворят саковете. В моя - CD. Много - към стотина. Няма два да са еднакви, видимо са използвани, без кутии, в опаковки от специален твърд неабразивен найлон /по 10 пфенига едната опаковка - не се продават в БГ/ специално предназначени за DJ-еи. "Контрабанда - вика митничарят, - вкарваш стока незаконно! И са пиратски!" Ти луд ли си, отговарям му аз, те пиратските се произвеждат в България и се изнасят навън, а не обратното /тогава беше точно така, сега е обратното/. Пък и виж колко от тях са оригинални, има такива за които и по 40 долара съм давал. "Аз не разбирам, за мене са пиратски, конфискувам ги!" Ти може да не разбираш, ама аз съм експерт и а си ги пипнал - а съм ти отровил живота по съдилища /цитирам му 2-3 закона/. Бях на турне, DJ съм - ето ти документи, аз да не съм фолк певачка, да си пея сам парчетата? "Не знам какъв си. Къде ти е митническата декларация, че си ги изнесъл, та сега ги внасяш?" Нямам. Никой не ме подсети, че трябва да попълня такава. Не съм видял един български митничар или граничен служител на излизане. Как да ги декларирам - на листче от тетрадка ли? "Лъжеш. Значи - внос. Нямаш документ. Тогава плащаш 30% акциз /тогава беше толкова/ и 20% ДДС. По колко каза - по 40 $ единият ли?" Бе ти нормален ли си, аз нямам толкова пари в джоба си, ходил съм за 5 дни в Македония, не в Америка? "Значи, слизай от автобуса, конфискувам всичко! Вие другите - заминавайте!"

Свалиха ме, автобусът замина. Побеснях. Извадих му журналистическа карта, заплаших го с всичко и всички, за които се сетих, поисках му служебен номер, име, длъжност и шефа му да дойде незабавно или да извика полиция да ме арестува, защото иначе не разрешавам да се пипне каквото и да е от сака ми /искам опис и оценка на всеки диск поотделно, констативен протокол, свидетели и прочее/ и ще го съдя него и митниците до дупка, да не говорим какъв скандал ще раздухам в медиите /не забравяйте - имах журналистическа карта, тя беше изтекла отдавна, но да не мислите, че някой там обръща внимание на такива подробности или пък действително познава законите/. Не че ще го осъдя /формално за акциза той беше прав, щом нямам документ/, но на никой от шефовете му няма да хареса някой идиот да вдигне толкова шум за такава дреболия. А той - млад, зелен, глупав и много алчен: "Бе дай там нещо да се почерпим и ще те пусна". Каква почерпка бе, ти и така ще ме пуснеш, ама какво - искаш в затвора ли да те вкарам. Че аз няма да мръдна оттук докато не ти свърши смяната. Какъвто си идиот и се заяждаш с хората само ще ги причаквам след като са минали през теб и ще ги моля да ми се оплачат от обслужването ти и да ми оставят името и адреса си. До довечера ще имам списък с 20 души, готови да кажат каквото и да е срещу тебе. Все ще се намерят двама цигани по за 200 лева и да лъжесвидетелстват, че са те чули да ми искаш подкуп. Не ще ме пуснеш, ами и билета за автобуса, от който ме свали ще ми платиш иначе ще ти се стъжни картинката. "Айде, махай се оттука и друг път да внимаваш". Не мърдам от тука, дай ми парите за билета или викай шефа си - аз няма да ходя пеш до София 200 километра. Той почна да вдява на какво се е нахендрил. Извика шефа на смяната. Повторихме всичко отначало. Шефа му се изпоти. Дръпна го настрани и дълго ръкомахаха. После ми каза: "Виж сега, ти си в нарушение и ние може да те глобим без да ни мигне окото. Обаче момчето е младо и малко неопитно, объркало се е, престарало се е. Не е трябвало да те сваля от автобуса. Няма да те глобяваме, извиняваме се за притесненията, аз му заповядах да ти намери транспорт до София. И да забравим тия истории. Така става ли?" След час "момчето" отвори багажника на една кола с двама турци и двама македонци, разрови нещо и ония се разтрепераха и позеленяха. Той го затвори и им каза, че няма да ги закача тоя път, "но да вземете ей това момче и да го закарате до София, нали и без това оттам минавате... и да не се повтаря отново, че минавате всеки месец и пак ще случите на мене, ясно ли е". Ясно им беше. Качи ме при тях, те ме гледаха подозрително и накриво и ме свалиха преди София - променили си намеренията за пътуване. До София се добрах на стоп и после с автобус - чак привечер.

Мили, родни балкански картинки... Ех...


2005-08-16

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)