БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА


Когато закипява диво сладко

Мея (мея)

Раздел: Други стихотворения  Цикъл:

Вечерен глад, скорци от север
и тъкмо закипяло диво сладко.
Разказани от бабите поверия
и прашната унесеност на татко
посрещат ме като че разгадават
неказаното, дето ме измъчва.
На лястовици сенките остават
в очите ни и вино пълни бъчвите.
Сега съм тук. Нали изгубих всичко.
Завърнала съм се в тъгата сита.
Дърветата цъфтят като в поличба,
а пък горчивото е цяла медна пита.
Във този свят, където ми прощават
за онова, което съм сгрешила,
умеят с поглед само да кръщават
и само с поглед да ми дават сила.
И се обичам. Пак прочитам гладко
"обичам те" за някого, за всеки.
Когато закипява диво сладко,
от слънце са последните пътеки.


2005-08-13