БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

Затвори очи, ще те масажирам...

Маргарита Илиева Досева (usmivka74)

Раздел: Еротична проза  Цикъл:

Сега затвори очи... искам  тихичко "здравей" на ушенцето да ти проехти.. Забрави за всичко, не искам да се тревожиш за никoй, не искам да мислиш за нищо, никаква работа, никакво напрежение... Отпусни се, хайде затвори очи. Представи си зеленина, тропическа зеленина, влажна горещина, а във въздуха мирише на страстт. Един шезлонг едва се вижда под сянката на една палма, там си ти, полегнал на него.... Хайде легни по коремче, така..  Ще ти направя масаж, хайде дай да ти масажирам гърбенцето. Взела съм едно масажно кремче, ухаещо на мен, вземам от него,то се топи в ръката ми. После тази ръка те докосва нежно по врата, в началото едва, попива и крема в кожата, после все по смело и по смело масажирам гърба ти...нито леко, нито силно, но е осезаемо.. Тихо ти говоря на ушенцето, дъха ми го гали, като тих бриз, казвам ти да се отпуснеш и ти го правиш, казвам ти да затвориш очи и ти го правиш, казвам ти да изпразниш хубавата си главица от мисли и ти го правиш, казвам ти да чувстваш само ръцете ми... и ти го правиш! Две ми ръце, като два гълаба пърхащи върху жадната ти за милувки кожа, две ръце и един нежен бриз, който ти гали ушенцето, той ти казава неща от които ти става прохладно на душата, дава ти благодатната влага под жаркото слънце, ръцете ми смело масажират цялото ти тяло, а после моите ръце докосват твоите ръце, милвам ушенцето ти с устни, моите гърди докосват плещите ти.. Усещаш надвесеното ми над теб тяло...Усещаш ме топла, и влажна, усещаш ме мека и сладка.. С дъх на плодове и ядки.. така близо.. Изведнъж се отдръпвам и те гледам, и те гледам, знаеш ли хубав си. А после докосвам бедрата ти, раздвижвам кръвта ти от бедрата в главата, а тя е все тъй празна, никакви тревоги, никакви притеснения, само една зараждаща се възбуда. Галя те по вътрешната страна на бедрата...А на теб ти се иска да станеш и да ме повалиш, да сториш с мен същото което аз с теб, да ме накажеш, за дето те подлудявам така, но нямаш сили за това. Аз съм те оставила без дъх, без воля, без сила, сякаш съм те омъгьосала там под жаркото слънце, под сянката на палмовото дърво... Целувам гърба ти, усещаш студеният ми влажен език по горещата си кожа, това те побърква. Сега нежно те карам да се обърнеш по гръб, без да си отваряш очите. Подчиняваш ми се, само гласът ми е достатъчен, за да го направиш. Забравил си за целия свят, забравил си за работата, за грижите.. Сега си подвластен само на мен! Сега само аз имам силата да властвам над теб в съня ти.. Галя гърдите ти, корема, доближавам се още по близо, а устните ми продължават да галят ухото ти, врата, и чуваш моят глас, който се стеле като мъгла. Ръцете ми те обвиват съвсем в тази мъгла, ти си моят пленник, аз съм твоята влажна гъста мъгла в онзи горещ ден, под палмовото дърво, на пясъка остават капчици роса от теб и мен, искаш да избягаш от тази мъгла, от неизвесността, но нямаш сила за това. Силите ти аз съм ги изпила, защото аз съм безвремието, спокойствието, тишината, уханието, разливащата благодат на една безбрежна мечта. Целувам очите ти и ти казвам да ги отвориш, ти го правиш, тежките ти мигли едвам се открехват, вдигат булото пред очите ти... очакваш да видиш онази гъста мъгла...или нимфата, но не става така... Виждаш шарена светлина, въртящи се калейдоскопчета, а също и две много тъмни очи, които ти се усмихват. Да, това съм аз.. така е!? Целувам те по носа...и се смея тихичко.. ха-ха... И това  те изважд от унеса и дрямката...

Почина ли си слънчице мое от ежедневието и скуката!? Надявам се да! Ето ти целувчица за довиждане и нека дълго да я помниш каква е била, нека да се разлее по цялата ти същина... Сега е време да се стопи мъглата... "До скоро" тихо мълви ти бриза.. Ех, време ми е да си ида!


2005-08-10